Рут 1 глава

1 И в дните в които съдиите съдеха стана глад в земята. И отиде един человек от Витлеем Юдин да пришелствува в Моавската земя, той и жена му и двамата му синове.
2 А името на человека беше Елимелех, и името на жена му Ноемин, и името на двамата му синове Маалон и Хелеон: те бяха Ефратци от Витлеем Юдин. И дойдоха в Моавската земя и живееха там.
3 И умря Елимелех мъжът на Ноемин; и остана тя и двамата й синове.
4 И те си взеха жени Моавки: името на едната, Офра, а името на другата, Рут; и живееха там до десет години.
5 И умряха и двамата, Маалон и Хелеон; и лиши се жената от двамата си синове и от мъжа си.
6 Тогаз стана тя със снахите си и се върна от Моавската земя, защото чу в Моавската земя, че посети Господ людете си и даде им хляб.
7 И излезе от мястото дето беше тя, и двете й снахи с нея, и вървяха в пътя да се върнат в Юдината земя.
8 И рече Ноемин на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да стори с вас милост както вие сторихте с умрелите и с мене.
9 Господ да ви даде да намерите успокоение, всяка в дома на мъжа си. И целуна ги; а те възвишиха гласа си та плакаха.
10 И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.
11 И рече Ноемин: Върнете се, дъщери мои; защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?
12 Върнете се, дъщери мои, идете си; защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда, даже ако се и оженех тази нощ, още и родях синове,
13 вие бихте ли ги чакали доде порастат? Бихте ли се държали и да се не ожените? Не, дъщери мои; понеже съм в голямо огорчение за вас, защото ръката Господня излезе против мене.
14 А те възвишиха гласа си та плакаха пак; и целуна Орфа свекърва си, а Рут се прилепи при нея.
15 И рече Ноемин: Ето, ятърва ти се върна при людете си и при боговете си: върни се и ти подир ятърва си.
16 А Рут рече: Не ме принуждавай да те оставя и да не ида подире ти; защото дето идеш ти, и аз ще ида, и дето останеш, и аз ще остана: твоите люде ще бъдат люде мои, и Бог твой Бог мой.
17 Дето умреш ти, ще умра и аз, и там ще се погреба: така да ми направи Господ и така да приложи ако освен смъртта друго ме раздвои от тебе.
18 И като видя Ноемин, че тя упорствува за да иде с нея, престана да й говори.
19 И вървяха двете доде дойдоха в Витлеем. И когато дойдоха в Витлеем, всичкий град се поклати заради тях, и жените думаха: Тая ли е Ноемин?
20 А тя им рече: Не ме наричайте Ноемин: наричайте ме Мара, защото Вседържителят ме твърде огорчи.
21 Аз пълна тръгнах; и праздна ме доведе Господ. Защо ме наричате Ноемин като Господ направи свидетелство против мене, и Вседържителят ме оскърби?
22 И тъй, върна се Ноемин с Рут Моавката, снаха си, която дойде от Моавската земя. И те стигнаха в Витлеем в началото на жетвата на ечимика.

Рут 2 глава

1 И Ноемин имаше едного сродника на мъжа си, человек многоимотен, от рода на Елхимелеха, и името му Вооз.
2 И рече Рут Моавката на Ноемин: Да отида на нивата да събера класове подир оногоз пред очите на когото намеря благодат; и тя й рече: Иди, дъщи моя.
3 И отиде, и като стигна събираше класове в нивата след жетварите; и случи й се да е в нивата на Вооза който беше от рода на Елимелеха.
4 И, ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жетварите: Господ с вас. И отговориха му: Господ да те благослови.
5 Тогаз рече Вооз на слугата си, на настойника на жетварите: чия е тая млада жена?
6 И слугата, настойникът на жетварите, отговори и рече: Тая млада жена е Моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя;
7 и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между сноповете подир жетварите; и дойде та стоя от сутринта дори до този час: сега само си почина малко в къщи.
8 И рече Вооз на Рут: чуеш ли, дъщи моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук с момичетата ми.
9 Нека са очите ти в нивата дето жънат, и ходи подир тях; ето, аз заповядах на момчетата да се не прикоснат при тебе; и когато ожеднееш, иди при съсъдите та пий от онова, което наливат момчетата.
10 А тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как намерих аз благодат пред очите ти, та да ме пригледаш като съм чужденка?
11 А Вооз отговори и рече й: Извести ми се добре всичко което си направила на свекърва си след смъртта на мъжа си, и че си оставила баща си и майка си и земята на рождението си та си дошла в люде които ти до вчера и завчера не познаваше.
12 Господ да ти въздаде за делото ти, и мъздата ти да е пълна от Господа Бога Израилева, под крилата на когото си дошла да се покриваш.
13 И тя рече: Да намеря благодат пред очите ти, господарю мой; понеже ме утеши, и понеже говори благосклонно на рабинята си, ако и да не съм аз нито като една от рабините ти.
14 И рече й Вооз в часа на яденето: Ела тука та яж от хляба, и натопи уломъка си в оцета. И тя седна до жетварите; и той й даде пържена пшеница, та яде и се насити и остави остатък.
15 И стана да бере класове; и заповяда Вооз на момчетата си и говореше: И помежду сноповете нека събира класове, и не я обличавайте;
16 и даже подхвърляйте от ръкойките за нея, и оставяйте да събира това, и не й възбранявайте.
17 И бра класове в нивата дори до вечерта; и очука колкото събра, и то беше до една ефа ечимик.
18 И взе това та влезе в града, и видя свекърва й колко класове бе събрала; и извади Рут та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила.
19 И рече й свекърва й: Де събира ти днес класове? и де работи? благословен да е онзи който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия нива бе работила, и рече: Името на человека комуто работих днес е Вооз.
20 И рече Ноемин на снаха си: Благословен от Господа онзи който не лиши от милостта си ни живите ни умрелите. И рече й Ноемин: Този человек е от нашия род, ближен нам сродник.
21 И рече Рут Моавката: Той ми рече още: Ти да не се делиш от момчетата ми доде свършат всичката ми жетва.
22 И рече Ноемин на Рут снаха си: Добре е, дъщи моя, да излазяш с момичетата му, и да те не срещат в друга нива.
23 И прилепи се при момичетата на Вооза за да бере класове доде се свърши жетвата на ечимика и жетвата на пшеницата; и седеше със свекърва си.

Рут 3 глава

1 И рече й Ноемин, свекърва й: Дъщи моя, да не поискам ли успокоение за тебе, та да благоденствуваш?
2 И сега, не е ли от нашия род Вооз, с момичетата на когото беше ти? Ето, той вее тази нощ на гумното ечимика.
3 Омий се прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите та слез на гумното: да се не покажеш на человека доде не свърши да яде и пие.
4 И като си ляга, съгледай мястото дето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що ще да направиш.
5 А тя й рече: Всичко що ми говориш ще направя.
6 И слезе на гумното та направи всичко що й заповяда свекърва й.
7 И Вооз като яде и пи, и се развесели сърдцето му, отиде да си легне край купа; а тя дойде скришно та подигна покривката от нозете му и легна.
8 И около полунощ человекът се стресна и възви се; и, ето, жена лежеше при нозете му.
9 И рече: Кой си ти? И тя отговори: Аз съм Рут рабинята ти: простри прочее крилото си над рабинята си, защото ми си ближен сродник.
10 А той рече: Благословена да си от Господа, дъщи: тая последната добрина, която си показала е по-голяма от по-напрежната, понеже не отиде ти след млади, сиромаси или богати.
11 И сега, дъщи, не бой се: ще сторя за тебе всичко що речеш; защото всичкий град на людете ми знае че си добродетелна жена.
12 И сега, истина е че аз съм ближен сродник; има обаче друг сродник, по-ближен от мене.
13 Остани тази нощ; и утре ако иска той да ти изпълни длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не ще да ти изпълни длъжността на сродник, тогаз аз ще изпълня към тебе тази длъжност, – жив Господ: прилеж до зори.
14 И лежа при нозете му до утринта, и стана преди да разпознава человек человека. И той рече: Нека се не знае че е дохождала жена на гумното.
15 Рече още: Донес прекривката която е отгоре ти и държ я. И тя я държеше, а той премери шест мери ечимик та възложи на нея; и отиде си в града.
16 И като отиде при свекърва си, тя й рече: Що ти стана, дъщи моя? И тя й извести всичко що й направи человекът,
17 и рече: Даде ми тези шест мери ечимик, защото ми рече: Да не идеш праздна при свекърва си.
18 И тя рече: Седи, дъщи моя, доде видиш как ще се свърши тази работа; защото человекът не ще престане доде не свърши тази работа днес.

Рут 4 глава

1 И възлезе Вооз на вратата та седна там; и, ето, заминаваше сродникът за когото говори Вооз. И рече: Господине, върни се, седни тук. И върна се той и седна.
2 И взе Вооз десет мъже от градските старейшини и рече: Седнете тук. И седнаха.
3 Тогаз рече на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава дела на нивата, която беше на брата ни Елимелеха;
4 а аз рекох да ти известя и да ти кажа: Купи го пред жителите и пред старейшините на людете ми: ако щеш да го изкупиш като сродник, изкупи го, но ако не щеш да го изкупиш, кажи ми, за да зная: защото няма друг да го изкупи като сродник освен тебе: и аз съм подир тебе. И той рече: Аз ще го изкупя.
5 И рече Вооз: В който ден купиш нивата от ръката на Ноемин тряба да я купиш и от Рут Моавката, жената на умрелия, за да въздигнеш името на умрелия над наследието му.
6 И рече сродникът: Не мога да изпълня длъжността на сродник, за да не разваля наследието си: изпълни ти моята длъжност на сродник, защото не мога аз да я изпълня.
7 А в старо време в Израил за изкупването и отчуждаването, за да се утвърдява всяка работа обичаят беше този: человекът изуваше калеврата си та я даваше на ближния си; и това беше свидетелство в Израил.
8 Затова рече сродникът Воозу: Купи го ти за себе си. И изу калеврата си.
9 Тогаз рече Вооз на старейшините и на всичките люде: Свидетели сте днес че купих от ръката на Ноемин всичко що е Елимелехово и всичко що е Хелеоново и Маалоново.
10 А още Рут Моавката, жената Маалонова, взех за себе си за жена, за да въздигна името на умрелия над наследието му, за да се не заглади името на умрелия от братята му и от вратата на обитанието му: свидетели сте днес.
11 И всичките люде които бяха на вратата и старейшините рекоха: Свидетели сме: Господ да направи жената която влазя в дома ти като Рахил и като Лия, които двете съградиха Израилевия дом; и да намериш крепост в Ефрата, и да бъдеш знаменит в Витлеем;
12 и нека бъде домът ти като дома на Фареса когото роди Тамар на Юда, от семето което Господ ще ти даде от тази млада жена.
13 И взе Вооз Рут, и стана му жена: и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и роди син.
14 И рекоха жените на Ноемин: Благословен Господ който днес не те лиши от сродник, щото неговото име да се нарича в Израил.
15 И този син ще бъде обновление на живота ти и прехрана на старините ти, защото го роди снаха ти която те обича, която е за тебе по-добра от седем синове.
16 И взе Ноемин детето, и тури го на лоното си, и стана му питателница.
17 И дадоха му съседките име, и казваха: Син се роди на Ноемин; и нарекоха името му Овид: той е отец на Иесея, Давидовия отец.
18 И това е родословието Фаресово: Фарес роди Есрона,
19 а Есрон роди Арама, а Арам роди Аминадава,
20 а Аминадав роди Наасона, а Наасон роди Салмона,
21 а Салмон роди Вооза, а Вооз роди Овида,
22 а Овид роди Иесея, а Иесей роди Давида.