This post is also available in: English (Английски)
ЯСТИЯ, КОИТО ПРИГОТВЯМЕ В PROMISEDLAND
Закуска
Ангелски хляб (домашно мюсли) – Псалми 78
Псалми 78
(По слав. 77). Асафово поучение {Псал. 74, надписът.}. Слушайте, люде мои, поучението ми; Приклонете ушите си към думите на устата ми.
Ще отворя устата си в притча, Ще произнеса гатанки от древността.
Това, което чухме и научихме, И нашите бащи ни разказаха,
Няма да <го> скрием от чадата им в идното поколение, Но ще повествуваме хвалите на Господа, Неговата сила и чудесните дела, които извърши,
Защото Той постави свидетелство в Якова, И положи закон в Израиля, За които заповяда на бащите ни Да ги възвестяват на чадата си,
За да <ги> знае идното поколение, Децата, които щяха да се родят, – Които да настанат и да <ги> разказват на своите чада,
За да възложат надеждата си на Бога, И да не забравят делата на Бога, Но да пазят Неговите заповеди,
И да не станат като бащите си, Упорито и непокорно поколение, Поколение, което не утвърди сърцето си. И чийто дух не биде непоколебим за Бога.
Ефремците, макар въоръжени и запъващи лъкове, Върнаха се назад в деня на боя.
Не опазиха завета на Бога, И в закона Му не склониха да ходят,
А забравиха Неговите деяния И чудесните дела, които им показа.
Пред бащите им извърши чудеса В Египетската земя, в полето Танис.
Раздвои морето и ги преведе, И направи водите да стоят като грамада.
Води ги денем с облак, И цялата нощ с огнена виделина.
Разцепи канари в пустинята, И <ги> напои изобилно като от бездни.
И изведе потоци из канарата, И направи да протекат води като реки.
Но те продължиха да Му съгрешават още И да огорчават Всевишния в безводната страна.
Със сърцето си изпитаха Бога, Като искаха ястия за лакомството си {Еврейски: Душата си.},
И говориха против Бога, казвайки: Може ли Бог да приготви трапеза в пустинята?
Ето, Той удари канарата, та потекоха води и потоци преляха; А може ли и хляб да даде, или да достави месо за людете Си?
Затова Господ чу и се разгневи, И огън пламна против Якова, А още и гняв обсипа Израиля;
Защото не повярваха в Бога, Нито Му уповаха, че ще <ги> избави.
При все това Той заповяда на облаците горе, И отвори небесните врати,
Та им наваля манна да ядат И даде им небесно жито.
Всеки ядеше ангелски хляб {Еврейски: Хлябът на силите. Виж Псал. 103; 20.}; Прати им храна до насита.
Подигна източен вятър на небето, И със силата Си докара южния вятър.
Наваля върху тях и месо <изобилно> като прах, И птици крилати <много> като морския пясък;
И направи <ги> да падат всред стана им, Около жилищата им.
И тъй, ядоха и се преситиха, Като им даде това, което желаеха.
А докато още не бяха се отказали от лакомството си, И ястието им беше в устата им,
Гневът Божий ги обсипа та изби по-тлъстите от тях, И повали отборните на Израиля.
При всичко това, те следваха да съгрешават, И не вярваха поради чудесните Му дела.
Затова Той изнуряваше дните им със суета, И годините им с ужас.
Когато ги умъртвяваше, тогава питаха за Него, Та изново търсеха Бога ревностно;
И спомниха, че Бог им беше канара, И всевишният Бог техен изкупител.
Но с устата си Го ласкаеха, И с езика си Го лъжеха;
Защото сърцето им не беше право пред Него, Нито бяха верни на завета Му.
Но Той, като многомилостив, прощаваше беззаконието <им> и не <ги> погубваше; Да! много пъти въздържаше гнева Си, И не подигаше всичкото Си негодувание;
И си спомняше, че бяха плът, Вятър, който прехожда и не се връща.
Колко пъти Го огорчаваха в пустинята И Го разгневяваха в безводната страна,
Като изново изпитваха Бога, И предизвикваха Светия Израилев!
Не си спомнюваха <силата на> ръката Му В деня, когато ги избави от противника,
Как показа в Египет знаменията Си, И чудесата на полето Танис,
И превърна вадите им в кръв, И потоците им, та не можаха да пият;
<Как> прати върху тях рояци мухи, които ги изпоядоха, И жаби, които ги изпогубиха,
И предаде произведенията им на гъсеници, И трудовете им на скакалци;
<Как> порази с град лозята им, И със светкавици черниците им,
И предаде на град добитъка им, И стадата им на мълнии;
<Как> изля върху тях пламенния Си гняв, Негодуване, ярост и неволя, – Нашествие на ангелите на злощастието, –
Изравни пътя за гнева Си, Не пощади от смърт душата им, Но предаде на мор живота им;
<Как> порази всеки първороден заведе ги като стадо в Египет, Първака на силите <им> в шатрите на Хама,
А людете Си изведе като овце и заведе ги като стадо в пустинята,
И води ги безопасно, така щото не се бояха, А неприятелите им – морето <ги> покри;
<Как> ги въведе в светия Си предел. В тая поляна, която десницата Му придоби,
И изгони пред тях народите, Та им ги раздели за наследство с въже, И в шатрите им настани Израилевите племена.
Но въпреки това те изпитваха Всевишния Бог и се бунтуваха против <Него>, И не пазеха наредбите Му,
Но връщаха се назад, и обхождаха се невярно както бащите им; Измятаха се като неверен лък.
Защото Го разгневяваха с високите си места, И с ваяните си идоли Го подбуждаха към ревност.
Чу Бог и възнегодува, И много се погнуси от Израиля,
Тъй че напусна скинията в Сило, Шатъра, който бе поставил между човеците,
И предаде на пленение Силата Си, Славата Си в неприятелска ръка.
Тоже и людете Си предаде на меч, Като се разгневи на наследството Си.
Огън пояде момците им, И девиците им не се възпяваха с венчални песни.
Свещениците им паднаха от нож; И вдовиците им не плакаха.
Тогава се събуди Господ като от сън, Като силен мъж, който <ободрен> от вино, вика;
И, като порази враговете Си, отблъсна ги назад, Та ги предаде на вечно посрамяване.
При това Той се отказа от Иосифовия шатър, И Ефремовото племе не избра;
Но избра Юдовото племе, Хълма Сион, който възлюби.
Съгради светилището Си като <небесните> възвишения, Като земята, която е утвърдил за винаги.
Избра и слугата Си Давида, И го взе от кошарите на овцете;
Отподир дойните овци го доведе За да пасе людете Му Якова и наследството Му Израиля.
Така той ги пасеше според незлобието на сърцето си, И ги водеше с изкуството на ръцете си.
Супи
Крем супа Цезария (червено цвекло) – Деяния 21
Деяния 21
2 и понеже намерихме кораб който заминваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.
3 И като съзрехме от далеч Кипър и го оставихме отлево, плувахме към Сирия и слезохме в Тир; защото там щеше корабът да извади товара си.
4 И като намерихме учениците преседехме там седем дни; и те от Духа казваха на Павла да не възлезва в Ерусалим.
5 И когато преминахме седемте дена, излезохме и отхождахме си; и ни изпроваждаха всички с жените и децата си до отвън града, и коленичихме на брега и помолихме се.
6 И като се опростихме един с друг влезохме в кораба; а те се върнаха у тех си.
7 И ние като изплувахме от Тир стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседехме у тех един ден.
8 А на утринта Павел и ние които бехме с него излезохме та дойдохме в Кесария; и влезохме в дома на Филипа благовестника, който бе един от седмината дякони, и останахме при него.
9 А той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.
10 И като останахме там много дни, слезе от Юдея некой си пророк на име Агав.
11 И дойде при нас, и взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Това казва Дух Светий: Така ще вържат Юдеите в Ерусалим человека на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12 И като чухме това ние и тамошните, молихме му се да не възлезва в Ерусалим.
13 Но Павел отговори: Що правите вие та плачете и ми съкрушавате сърдцето? защото аз съм готов не само вързан да бъда, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса.
14 И понеже не склоняваше той, млъкнахме си и рекохме: Да бъде волята Господня.
15 И след тия дни приготвихме се и възлезохме в Ерусалим.
16 А с нас дойдоха и некои ученици от Кесария и ни водеха при некого си Мнасона, Киприянина, отколешен ученик, у когото щехме да бъдем гости.
17 И като дойдохме в Ерусалим, приеха ни братята с радост.
18 И на утринта влезе Павел с нас при Якова, и дойдоха всичките презвитери.
19 И като ги поздрави Павел, разказваше им едно по едно все що стори Бог чрез неговото служене между езичниците.
20 А те като чуха славеха господа, и рекоха му: Ти видиш, брате, колко хиляди има от Юдеите които поверваха, и те всички са ревнители на закона.
21 А за тебе са разбрали че ти учиш всичките Юдеи които са между езичниците да отстъпят от Моисеевия закон, и казваш им да не обрезват чадата си нито да ходят по старите обичаи.
22 И тъй, що е? Известно че требва да се събере много народ, защото ще чуят че си дошел.
23 За това, стори ти което ти казваме. У нас има четирима человеци които имат обрек на себе си:
24 вземи ги, и с тех наедно направи очищението си, и иждиви за тех да си обръснат главите, и да познаят всички че нема нищо от това що са чули за тебе, но и ти следваш да вардиш закона.
25 А за езичниците които поверваха, ние писахме като решихме да не пазят нищо таквоз освен да се привардват от идоложертвено, и от кръв, и от удавенина, и от блуд.
26 Тогаз Павел взе человеците при себе си; и на утринта като направи очищението си наедно с тех, влезе в храма и обяви че се изпълниха дните на очищението когато ще се принесе приносът за всекиго едного от тех.
27 И на свършване на седемте дена, Юдеите от Азия, като го видеха в храма, разбъркаха всичкия народ, и туриха ръце на него,
28 и викаха: О, мъже Израиляни, помагайте! Този е онзи человек който на всекъде всичките учи против народа, против закона, и против това место; а още и Елини въведе в храма, и оскверни светото това место.
29 (Защото беха видели по-напред Трофима Ефесянина в града с него, за когото мислеха че го е въвел Павел в храма.)
30 И повдигна се всичкия град, и стече се народа; и като уловиха Павла, влачеха го вън из храма; и тоз час се затвориха вратата.
31 И когато искаха да го убият, стигна известие до тисящника на полка че всичкий Ерусалим е размирен;
32 и той завчас взе войска и стотници и завтече се долу върх тех. А те като видеха тисящника и войската престанаха от да бият Павла.
33 Тогаз тисящникът пристъпи та го хвана, и заповеда да го оковат с две вериги, и питаше кой е той и що е сторил.
34 А измежду народа едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше поради мълвата да разбере правото, заповеда да го закарат в крепостта.
35 А когато стигна до стъпалата, поради насилието от народа войните го дигнаха и носеха.
36 Защото множеството на народа идеха след него и викаха: Махни го от света.
37 И когато щеха да въведат Павла в крепостта, той казва тисящнику: Простено ли ми е да ти река нещо?
38 А той рече: Знаеш ли Гръцки? Не си ли ти онзи Египтянин който преди неколко дни размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
39 И Павел рече: Аз съм человек Юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля, дай ми дозволение да поговоря на народа.
40 И като му даде воля, Павел застана на стъпалата и помаха с рака на народа; а като стана големо мълчание, начна да говори на Еврейски език; и казваше:
Крем супа от грях (грах) – 2 Царе 12
2 Царе 12
2 Богатият имаше овци и говеда твърде много.
3 А сиромахът нямаше друго освен едно малко агне женско което бе купил, и хранеше го; и порасна то с него и с чадата му наедно, от хляба му ядеше, и от чашата му пиеше, и на лоното му лежеше, и то му беше като дъщеря.
4 И дойде един пътник при богатия; и посвидя му се да вземе от овците си и от говедата си да приготви на пътника който бе дошел при него, но взе на сиромаха агнето та го приготви за человека който бе дошел при него.
5 И разпали се много гневът на Давида против тогоз человека; и рече Натану: Жив е Господ, достоен е за смърт този человек който е сторил това;
6 и ще плати агнето четверократно понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.
7 И рече Натан Давиду: Ти си този человек. Така говори Господ Бог Израилев: Аз те помазах цар над Израиля; и аз те избавих от Сауловата ръка,
8 и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в лоното ти, и дадох ти Израилевия и Юдиния дом; и ако беше малко това, приложил бих ти това и това.
9 Защо презря ти словото Гсоподне та стори злото пред очите му? Ти порази с меч Урия Хетееца, и взе си за жена жена му, а него умъртви ти с меча на Амоновите синове.
10 Сега прочее няма да се оттегли никога меч от дома ти понеже ме презря ти та взе жената на Урия Хетееца за да ти е жена.
11 Така говори Господ: Ето, ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти та ще ги дам на ближния ти; и ще лежи с жените ти пред това слънце.
12 Защото ти направи тайно; но аз ще направя това нещо пред всичкия Израил и пред слънцето.
13 И рече Давид Натану: Съгреших Господу. А Натан рече Давиду: И Господ отне съгрешението ти: няма да умреш.
14 Но понеже с това нещо ти даде голяма причина на враговете Господни да хулят, за това детето което ти се роди непременно ще умре.
15 И отиде си Натан в дома си. А Господ порази детето което роди Уриевата жена Давиду; и разболя се.
16 И моли се Давид Богу за детето, и пости Давид, и влезе та пренощува легнал на земята.
17 И станаха старейшините на дома му та дойдоха при него за да го дигнат от земята; но не рачи, нито яде хляб с тях.
18 И в седмият ден умря детето. И уплашиха се Давидовите раби да му обадят че е умряло детето, защото думаха: Ето доде бе живо още детето говорехме му, и не послушваше гласа ни; а как да му кажем че е умряло детето, та да си направи зло?
19 Но като видя Давид че рабите му шепнеха помежду си, разумя Давид че е умряло детето; за това рече Давид на рабите си: Умря ли детето? И те рекоха: Умря.
20 Тогаз стана Давид от земята, и оми се, и помаза се, и промени дрехите си, и влезе в дома Господен та се поклони. После влезе в дома си и поиска да яде; и туриха пред него хляб да яде.
21 И рекоха му рабите му: Що е това което стори ти? Ти пости и плака за детето когато беше живо; а като умря детето ти стана и яде хляб.
22 И рече: До когато още детето беше живо постих и плаках, защото рекох: Кой знае? може да ме помилва Бог, и да остане детето живо.
23 Но сега умря; защо да постя? Мога ли да го повърна пак? Аз ще ида при него, а то не ще да се върне при мене.
24 И утеши Давид жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и роди син и нарече името му Соломон; и Господ го възлюби.
25 И проводи чрез ръката на Натана пророка та нарече името му Иедидия заради Господа.
26 А Иоав ратува против Рава на Амоновите синове, и облада царския град.
27 И прати Иоав вестители Давиду и рече: Ратувах против Рава, и превзел съм даже града на водите.
28 Сега прочее събери остатъка на людете та разположи стана си против града, и обладай го, за да не обладая аз града, и се нарече името ми над него.
29 И събра Давид всичките люде та отиде в Рава, и се би против него, и облада го.
30 И взе венеца на царя им от главата му, на който тежината беше един златен талант с многоценни камене; и положи се на Давидовата глава. И изнесе из града користи твърде много.
31 И людете които бяха в него изведе та ги тури под триони и под железни дикани и под железни секири, и преведе ги през пещта на кирпичите; и така направи в всичките градове на Амоновите синове. Тогаз се върна Давид и всичките люде в Ерусалим.
Супа ПОТОПче (супа топчета) – Битие 7
Битие 7
2 Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;
3 също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш от тях разплод по лицето на цялата земя.
4 Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил.
5 И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.
6 А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата.
7 И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.
8 От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята,
9 влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя.
10 И след седмия ден водите на потопа заляха земята.
11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха.
12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.
13 В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи –
14 те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид.
15 Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя.
16 И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре.
17 Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята.
18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.
19 Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе.
20 Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха.
21 И всяка твар, която се движеше по земята, умря, – птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек.
22 От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.
23 Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, – човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега.
24 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.
таРУТор (таратор) – името се свързва с главната героиня в книгата Рут
Рут
Рут 1 глава
1 И в дните в които съдиите съдеха стана глад в земята. И отиде един человек от Витлеем Юдин да пришелствува в Моавската земя, той и жена му и двамата му синове.
2 А името на человека беше Елимелех, и името на жена му Ноемин, и името на двамата му синове Маалон и Хелеон: те бяха Ефратци от Витлеем Юдин. И дойдоха в Моавската земя и живееха там.
3 И умря Елимелех мъжът на Ноемин; и остана тя и двамата й синове.
4 И те си взеха жени Моавки: името на едната, Офра, а името на другата, Рут; и живееха там до десет години.
5 И умряха и двамата, Маалон и Хелеон; и лиши се жената от двамата си синове и от мъжа си.
6 Тогаз стана тя със снахите си и се върна от Моавската земя, защото чу в Моавската земя, че посети Господ людете си и даде им хляб.
7 И излезе от мястото дето беше тя, и двете й снахи с нея, и вървяха в пътя да се върнат в Юдината земя.
8 И рече Ноемин на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да стори с вас милост както вие сторихте с умрелите и с мене.
9 Господ да ви даде да намерите успокоение, всяка в дома на мъжа си. И целуна ги; а те възвишиха гласа си та плакаха.
10 И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.
11 И рече Ноемин: Върнете се, дъщери мои; защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?
12 Върнете се, дъщери мои, идете си; защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда, даже ако се и оженех тази нощ, още и родях синове,
13 вие бихте ли ги чакали доде порастат? Бихте ли се държали и да се не ожените? Не, дъщери мои; понеже съм в голямо огорчение за вас, защото ръката Господня излезе против мене.
14 А те възвишиха гласа си та плакаха пак; и целуна Орфа свекърва си, а Рут се прилепи при нея.
15 И рече Ноемин: Ето, ятърва ти се върна при людете си и при боговете си: върни се и ти подир ятърва си.
16 А Рут рече: Не ме принуждавай да те оставя и да не ида подире ти; защото дето идеш ти, и аз ще ида, и дето останеш, и аз ще остана: твоите люде ще бъдат люде мои, и Бог твой Бог мой.
17 Дето умреш ти, ще умра и аз, и там ще се погреба: така да ми направи Господ и така да приложи ако освен смъртта друго ме раздвои от тебе.
18 И като видя Ноемин, че тя упорствува за да иде с нея, престана да й говори.
19 И вървяха двете доде дойдоха в Витлеем. И когато дойдоха в Витлеем, всичкий град се поклати заради тях, и жените думаха: Тая ли е Ноемин?
20 А тя им рече: Не ме наричайте Ноемин: наричайте ме Мара, защото Вседържителят ме твърде огорчи.
21 Аз пълна тръгнах; и праздна ме доведе Господ. Защо ме наричате Ноемин като Господ направи свидетелство против мене, и Вседържителят ме оскърби?
22 И тъй, върна се Ноемин с Рут Моавката, снаха си, която дойде от Моавската земя. И те стигнаха в Витлеем в началото на жетвата на ечимика.
Рут 2 глава
1 И Ноемин имаше едного сродника на мъжа си, человек многоимотен, от рода на Елхимелеха, и името му Вооз.
2 И рече Рут Моавката на Ноемин: Да отида на нивата да събера класове подир оногоз пред очите на когото намеря благодат; и тя й рече: Иди, дъщи моя.
3 И отиде, и като стигна събираше класове в нивата след жетварите; и случи й се да е в нивата на Вооза който беше от рода на Елимелеха.
4 И, ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жетварите: Господ с вас. И отговориха му: Господ да те благослови.
5 Тогаз рече Вооз на слугата си, на настойника на жетварите: чия е тая млада жена?
6 И слугата, настойникът на жетварите, отговори и рече: Тая млада жена е Моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя;
7 и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между сноповете подир жетварите; и дойде та стоя от сутринта дори до този час: сега само си почина малко в къщи.
8 И рече Вооз на Рут: чуеш ли, дъщи моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук с момичетата ми.
9 Нека са очите ти в нивата дето жънат, и ходи подир тях; ето, аз заповядах на момчетата да се не прикоснат при тебе; и когато ожеднееш, иди при съсъдите та пий от онова, което наливат момчетата.
10 А тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как намерих аз благодат пред очите ти, та да ме пригледаш като съм чужденка?
11 А Вооз отговори и рече й: Извести ми се добре всичко което си направила на свекърва си след смъртта на мъжа си, и че си оставила баща си и майка си и земята на рождението си та си дошла в люде които ти до вчера и завчера не познаваше.
12 Господ да ти въздаде за делото ти, и мъздата ти да е пълна от Господа Бога Израилева, под крилата на когото си дошла да се покриваш.
13 И тя рече: Да намеря благодат пред очите ти, господарю мой; понеже ме утеши, и понеже говори благосклонно на рабинята си, ако и да не съм аз нито като една от рабините ти.
14 И рече й Вооз в часа на яденето: Ела тука та яж от хляба, и натопи уломъка си в оцета. И тя седна до жетварите; и той й даде пържена пшеница, та яде и се насити и остави остатък.
15 И стана да бере класове; и заповяда Вооз на момчетата си и говореше: И помежду сноповете нека събира класове, и не я обличавайте;
16 и даже подхвърляйте от ръкойките за нея, и оставяйте да събира това, и не й възбранявайте.
17 И бра класове в нивата дори до вечерта; и очука колкото събра, и то беше до една ефа ечимик.
18 И взе това та влезе в града, и видя свекърва й колко класове бе събрала; и извади Рут та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила.
19 И рече й свекърва й: Де събира ти днес класове? и де работи? благословен да е онзи който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия нива бе работила, и рече: Името на человека комуто работих днес е Вооз.
20 И рече Ноемин на снаха си: Благословен от Господа онзи който не лиши от милостта си ни живите ни умрелите. И рече й Ноемин: Този человек е от нашия род, ближен нам сродник.
21 И рече Рут Моавката: Той ми рече още: Ти да не се делиш от момчетата ми доде свършат всичката ми жетва.
22 И рече Ноемин на Рут снаха си: Добре е, дъщи моя, да излазяш с момичетата му, и да те не срещат в друга нива.
23 И прилепи се при момичетата на Вооза за да бере класове доде се свърши жетвата на ечимика и жетвата на пшеницата; и седеше със свекърва си.
Рут 3 глава
1 И рече й Ноемин, свекърва й: Дъщи моя, да не поискам ли успокоение за тебе, та да благоденствуваш?
2 И сега, не е ли от нашия род Вооз, с момичетата на когото беше ти? Ето, той вее тази нощ на гумното ечимика.
3 Омий се прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите та слез на гумното: да се не покажеш на человека доде не свърши да яде и пие.
4 И като си ляга, съгледай мястото дето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що ще да направиш.
5 А тя й рече: Всичко що ми говориш ще направя.
6 И слезе на гумното та направи всичко що й заповяда свекърва й.
7 И Вооз като яде и пи, и се развесели сърдцето му, отиде да си легне край купа; а тя дойде скришно та подигна покривката от нозете му и легна.
8 И около полунощ человекът се стресна и възви се; и, ето, жена лежеше при нозете му.
9 И рече: Кой си ти? И тя отговори: Аз съм Рут рабинята ти: простри прочее крилото си над рабинята си, защото ми си ближен сродник.
10 А той рече: Благословена да си от Господа, дъщи: тая последната добрина, която си показала е по-голяма от по-напрежната, понеже не отиде ти след млади, сиромаси или богати.
11 И сега, дъщи, не бой се: ще сторя за тебе всичко що речеш; защото всичкий град на людете ми знае че си добродетелна жена.
12 И сега, истина е че аз съм ближен сродник; има обаче друг сродник, по-ближен от мене.
13 Остани тази нощ; и утре ако иска той да ти изпълни длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не ще да ти изпълни длъжността на сродник, тогаз аз ще изпълня към тебе тази длъжност, – жив Господ: прилеж до зори.
14 И лежа при нозете му до утринта, и стана преди да разпознава человек человека. И той рече: Нека се не знае че е дохождала жена на гумното.
15 Рече още: Донес прекривката която е отгоре ти и държ я. И тя я държеше, а той премери шест мери ечимик та възложи на нея; и отиде си в града.
16 И като отиде при свекърва си, тя й рече: Що ти стана, дъщи моя? И тя й извести всичко що й направи человекът,
17 и рече: Даде ми тези шест мери ечимик, защото ми рече: Да не идеш праздна при свекърва си.
18 И тя рече: Седи, дъщи моя, доде видиш как ще се свърши тази работа; защото человекът не ще престане доде не свърши тази работа днес.
Рут 4 глава
1 И възлезе Вооз на вратата та седна там; и, ето, заминаваше сродникът за когото говори Вооз. И рече: Господине, върни се, седни тук. И върна се той и седна.
2 И взе Вооз десет мъже от градските старейшини и рече: Седнете тук. И седнаха.
3 Тогаз рече на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава дела на нивата, която беше на брата ни Елимелеха;
4 а аз рекох да ти известя и да ти кажа: Купи го пред жителите и пред старейшините на людете ми: ако щеш да го изкупиш като сродник, изкупи го, но ако не щеш да го изкупиш, кажи ми, за да зная: защото няма друг да го изкупи като сродник освен тебе: и аз съм подир тебе. И той рече: Аз ще го изкупя.
5 И рече Вооз: В който ден купиш нивата от ръката на Ноемин тряба да я купиш и от Рут Моавката, жената на умрелия, за да въздигнеш името на умрелия над наследието му.
6 И рече сродникът: Не мога да изпълня длъжността на сродник, за да не разваля наследието си: изпълни ти моята длъжност на сродник, защото не мога аз да я изпълня.
7 А в старо време в Израил за изкупването и отчуждаването, за да се утвърдява всяка работа обичаят беше този: человекът изуваше калеврата си та я даваше на ближния си; и това беше свидетелство в Израил.
8 Затова рече сродникът Воозу: Купи го ти за себе си. И изу калеврата си.
9 Тогаз рече Вооз на старейшините и на всичките люде: Свидетели сте днес че купих от ръката на Ноемин всичко що е Елимелехово и всичко що е Хелеоново и Маалоново.
10 А още Рут Моавката, жената Маалонова, взех за себе си за жена, за да въздигна името на умрелия над наследието му, за да се не заглади името на умрелия от братята му и от вратата на обитанието му: свидетели сте днес.
11 И всичките люде които бяха на вратата и старейшините рекоха: Свидетели сме: Господ да направи жената която влазя в дома ти като Рахил и като Лия, които двете съградиха Израилевия дом; и да намериш крепост в Ефрата, и да бъдеш знаменит в Витлеем;
12 и нека бъде домът ти като дома на Фареса когото роди Тамар на Юда, от семето което Господ ще ти даде от тази млада жена.
13 И взе Вооз Рут, и стана му жена: и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и роди син.
14 И рекоха жените на Ноемин: Благословен Господ който днес не те лиши от сродник, щото неговото име да се нарича в Израил.
15 И този син ще бъде обновление на живота ти и прехрана на старините ти, защото го роди снаха ти която те обича, която е за тебе по-добра от седем синове.
16 И взе Ноемин детето, и тури го на лоното си, и стана му питателница.
17 И дадоха му съседките име, и казваха: Син се роди на Ноемин; и нарекоха името му Овид: той е отец на Иесея, Давидовия отец.
18 И това е родословието Фаресово: Фарес роди Есрона,
19 а Есрон роди Арама, а Арам роди Аминадава,
20 а Аминадав роди Наасона, а Наасон роди Салмона,
21 а Салмон роди Вооза, а Вооз роди Овида,
22 а Овид роди Иесея, а Иесей роди Давида.
Телешко ала Мамре (телешко варено) – Битие 18
Битие 18
2 И вдигна очите си и видя, и ето, трима мъже стояха при него; и като видя, завтече се да ги посрещне от вратата на шатъра си, и поклони се до земята,
3 и рече: Господи мой, ако съм намерил благодат пред очите ти, недей заминва раба си.
4 Нека донеса малко вода, и умийте нозете си и починете си под дървото.
5 И аз ще донеса малко хляб, и укрепете сърдцето си, после щете си замина; понеже затова и минахте покрай вашия раб. И те рекоха: Стори така както си рекъл.
6 И отиде набързо Авраам в шатъра при Сарра и рече: Замеси скоро три мери чисто брашно, и направи потребници.
7 А Авраам се завтече при говедата, и взе едно младо и добро теле и даде го на слугата, който побърза да го сготви.
8 После взе масло и мляко и телето, което сготви, и предложи пред тях; а той стоеше при тях под дървото, и те ядоха.
9 И рекоха му: де е Сарра жена ти? И той рече: Ето, в шатъра е.
10 И рече Господ: Аз непременно ще се върна при тебе до година по това време; и, ето, Сарра жена ти ще има син. А Сарра чу това на вратата на шатъра които бяха зад него.
11 А Авраам и Сарра бяха стари в преминал възраст: на Сарра беше престанало обикновеното на жените.
12 И засмя се Сарра в себе си и думаше: Дали ще има за мене наслаждение като остарях, и господин ми е стар?
13 И Господ рече Аврааму: Защо се засмя Сарра и каза: Като остарях аз, дали ща роди наистина?
14 Има ли нещо невъзможно у Господа? В определеното време ще се върна при тебе, до година по това време, и Сарра ще има син.
15 Тогаз Сарра се отрече и думаше: Не се засмях; защото й дойде страх. А той рече: Не, ти се засмя.
16 Като станаха от там мъжете обърнаха се към Содом: и Авраам идеше с тях да ги изпроводи.
17 И Господ рече: Ще скрия ли аз от Авраама което ще направя?
18 понеже Авраам непременно ще бъде народ велик и силен; и ще се благословят чрез него всичките народи на земята;
19 защото го познавам че ще заповяда на синовете си и на дома си след себе си: и ще упазят пътя Господен, да правят правда и съд, за да направи Господ да дойде на Авраама онова което е говорил за него.
20 И рече Господ: Понеже голям викът Содомски и Гоморски, и грехът им е твърде тежък,
21 да слязна сега, да видя дали са сторили напълно по вика който дойде до мене; и ако не, да зная.
22 И като тръгнаха от там мъжете, отидоха кум Содом; а Авраам стоеше още пред Господа.
23 И приближи се Авраам и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
24 Може да има петдесет праведни в града: да ли ще погубиш мястото и да му не простиш за петдесетте праведни които са в него?
25 Да не бъде ти да сториш таквоз нещо, да убиеш праведния с нечестивия, щото праведният да стане като нечестивия! Да не бъде това от тебе! Съдията на всичката земя няма ли да направи правосъдие?
26 И Господ рече: Ако намеря в Содом петдесет праведни вътре в града ще простя на всичкото място заради тях.
27 И отговори Авраам и рече: Ето, сега начнах да говоря Господу аз който съм прах и пепел:
28 може от петдесетте праведници да няма петима; ще погубиш ли всичкия град поради петимата? И рече: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
29 И приложи още Авраам да му говори и рече: Може да се намерят четиридесет. И рече: Няма да сторя това заради четиридесетте.
30 И рече Авраам: Да се не разгневи Господ ако още говоря: може да се намерят там тридесет. И рече: Няма да сторя това ако намеря тридесет.
31 И рече Авраам: Ето, сега начнах да говоря Господу: може да се намерят там двадесет. И рече: Няма да го погубя заради двадесетте.
32 И рече Авраам: Да се не разгневи Господ ако продумам още еднъж: може да се намерят там десет. И рече: Няма да го погубя заради десетте.
33 И отиде Господ като престана да говори с Авраама; и Авраам се върна на мястото си.
Салати
Аврамова шатра (зеле и моркови) – Битие 18
Битие 18
2 И вдигна очите си и видя, и ето, трима мъже стояха при него; и като видя, завтече се да ги посрещне от вратата на шатъра си, и поклони се до земята,
3 и рече: Господи мой, ако съм намерил благодат пред очите ти, недей заминва раба си.
4 Нека донеса малко вода, и умийте нозете си и починете си под дървото.
5 И аз ще донеса малко хляб, и укрепете сърдцето си, после щете си замина; понеже затова и минахте покрай вашия раб. И те рекоха: Стори така както си рекъл.
6 И отиде набързо Авраам в шатъра при Сарра и рече: Замеси скоро три мери чисто брашно, и направи потребници.
7 А Авраам се завтече при говедата, и взе едно младо и добро теле и даде го на слугата, който побърза да го сготви.
8 После взе масло и мляко и телето, което сготви, и предложи пред тях; а той стоеше при тях под дървото, и те ядоха.
9 И рекоха му: де е Сарра жена ти? И той рече: Ето, в шатъра е.
10 И рече Господ: Аз непременно ще се върна при тебе до година по това време; и, ето, Сарра жена ти ще има син. А Сарра чу това на вратата на шатъра които бяха зад него.
11 А Авраам и Сарра бяха стари в преминал възраст: на Сарра беше престанало обикновеното на жените.
12 И засмя се Сарра в себе си и думаше: Дали ще има за мене наслаждение като остарях, и господин ми е стар?
13 И Господ рече Аврааму: Защо се засмя Сарра и каза: Като остарях аз, дали ща роди наистина?
14 Има ли нещо невъзможно у Господа? В определеното време ще се върна при тебе, до година по това време, и Сарра ще има син.
15 Тогаз Сарра се отрече и думаше: Не се засмях; защото й дойде страх. А той рече: Не, ти се засмя.
16 Като станаха от там мъжете обърнаха се към Содом: и Авраам идеше с тях да ги изпроводи.
17 И Господ рече: Ще скрия ли аз от Авраама което ще направя?
18 понеже Авраам непременно ще бъде народ велик и силен; и ще се благословят чрез него всичките народи на земята;
19 защото го познавам че ще заповяда на синовете си и на дома си след себе си: и ще упазят пътя Господен, да правят правда и съд, за да направи Господ да дойде на Авраама онова което е говорил за него.
20 И рече Господ: Понеже голям викът Содомски и Гоморски, и грехът им е твърде тежък,
21 да слязна сега, да видя дали са сторили напълно по вика който дойде до мене; и ако не, да зная.
22 И като тръгнаха от там мъжете, отидоха кум Содом; а Авраам стоеше още пред Господа.
23 И приближи се Авраам и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
24 Може да има петдесет праведни в града: да ли ще погубиш мястото и да му не простиш за петдесетте праведни които са в него?
25 Да не бъде ти да сториш таквоз нещо, да убиеш праведния с нечестивия, щото праведният да стане като нечестивия! Да не бъде това от тебе! Съдията на всичката земя няма ли да направи правосъдие?
26 И Господ рече: Ако намеря в Содом петдесет праведни вътре в града ще простя на всичкото място заради тях.
27 И отговори Авраам и рече: Ето, сега начнах да говоря Господу аз който съм прах и пепел:
28 може от петдесетте праведници да няма петима; ще погубиш ли всичкия град поради петимата? И рече: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
29 И приложи още Авраам да му говори и рече: Може да се намерят четиридесет. И рече: Няма да сторя това заради четиридесетте.
30 И рече Авраам: Да се не разгневи Господ ако още говоря: може да се намерят там тридесет. И рече: Няма да сторя това ако намеря тридесет.
31 И рече Авраам: Ето, сега начнах да говоря Господу: може да се намерят там двадесет. И рече: Няма да го погубя заради двадесетте.
32 И рече Авраам: Да се не разгневи Господ ако продумам още еднъж: може да се намерят там десет. И рече: Няма да го погубя заради десетте.
33 И отиде Господ като престана да говори с Авраама; и Авраам се върна на мястото си.
Галгал (домашен катък с печен пипер) – 4 Царе 4
4 Царе 4
2 И рече й Елисей: Що да ти направя? Кажи ми: що имаш в дома си? А тя рече: Рабинята ти няма нищо в дома освен една масленица с елей.
3 И рече: Иди, вземи назаем от вън съдове, от всичките си съседи съдове праздни: вземи на заем не малко.
4 Сетне влез та затвори вратата след себе си и след синовете си, и налей от елея в всичките онез съдове, и пълните тури на страна.
5 И тя си тръгна от него та затвори вратата след себе си и след синовете си; и те приближиха при нея съдовете, а тя наливаше.
6 И като се напълниха съдовете, рече на сина си: Донес ми и друг съд. А той рече: Няма друг съд. И престана елеят.
7 Тогаз дойде та обади на Божия человек. И той рече: Иди, продай елея та плати дълга си, и живей с остатъка, ти и чадата ти.
8 И един ден замина Елисей в Сунам, дето имаше една голяма жена; и тя го задържа та яде хляб. И колкото пъти заминваше, свръщаше там за да яде хляб.
9 И рече жената на мъжа си: Ето сега, познавам че той е свет Божий человек който всякога наминва у нас.
10 Да направим, моля, малка горничка на стената; и да турим там за него одър, и трапеза, и седалище, и светилник, за да свръща там когато дохожда при нас.
11 И един ден дойде там, и свърна в горницата та спа там.
12 И рече на Гиезия слугата си: Повикай тази Сунамка. И повика я; и тя застана пред него.
13 И рече му: Речи й сега: Ето, ти взе всички тези грижи за нас: що да ти направим? Имаш ли нещо да речеш на царя или на военачалника? А тя отговори: Аз живея между людете си.
14 И рече: Що да направим за нея? А Гиезий отговори: Наистина тя няма чадо, а мъж й е стар.
15 И рече: Повикай я. И когато я повика, тя застана при вратата.
16 И Елисей рече: До година в това време ще имаш син в обятията си. А тя рече: Не, господине мой, человече Божий, не лъжи рабинята си.
17 И жената зачна, и роди син до годината на онова време което й рече Елисей.
18 И когато порасна детето, излезе в един ден към баща си при жетварите.
19 И рече на баща си: Главата ми! Главата ми! А той рече на момчето: Занес го при майка му.
20 И взе го та го занесе при майка му; и седе на колената й до пладне, и умря.
21 И възлезе та го тури да лежи на одъра на Божия человек, и затвори го, и излезе.
22 И повика мъжа си и рече: Проводи ми, моля, едното от момчетата и една от ослиците за да тичам при Божия человек, и да се върна.
23 А той рече: Защо отиваш ти днес при него? Не е нов месец, нито събота. А тя рече: Мир.
24 Тогаз оседла ослицата, и рече на раба си: Върви, и напредвай: не забавяй поради мене карането освен ако ти заповядам.
25 И тръгна та отиде при Божия человек в гората Кармил. И като я видя Божият человек от далеч, рече на Гиезия слугата си: Ето оная Сунамка!
26 Сега прочее, тичай да я посрещнеш и речи й; Добре ли си? Добре ли е мъжа ти? добре ли е детето? А тя рече: Добре.
27 А когато дойде при Божия человек в гората, хвана се за нозете му; а Гиезий се приближи за да я оттегли. Но человекът Божий рече: Остави я, защото душата й е преогорчена в нея; и Господ скри това от мене, и не ми яви.
28 А тя рече: Да ли исках син от господаря си? Не рекох ли: Не ме лъжи?
29 Тогаз рече на Гиезия: Препаши чреслата си, и вземи тоягата ми в ръка та иди: ако срещнеш человек, да го не поздравиш, и ако те поздрави някой, да му не отговориш; и тури тоягата ми върх лицето на детето.
30 А майката на детето рече: Жив Господ и жива душата ти, не ща да те оставя. И стана та отиде след нея.
31 А Гиезий отиде преди тях, и тури тоягата върх лицето на детето; но ни глас нито слушаше. За това се върна да го посрещне, и му извести и рече: Не се събуди детето.
32 И когато влезе Елисей в дома, ето детето мъртво, положено на одъра му.
33 Влезе прочее та затвори вратата след тях си двамината, и помоли се Господу.
34 И възлезе та легна върх детето, и тури устата си върх устата му, и очите си върх очите му, и ръцете си върх ръцете му, и простря се върх него; и стопли се плътта на детето.
35 После се оттегли та ходеше в дома кога тук и кога там; и възлезе пак та се простре върх него; и детето кихна до седем пъти, и отвори детето очите си.
36 Тогаз викна Гиезия и рече: Повикай тази Сунамка. И повика я: и когато влезе при него рече й: Вземи сина си.
37 И тя влезе, и падна на нозете му та се поклони до земята и дигна сина си та излезе.
38 А Елисей се върна в Галгал; и имаше глад в земята; и синовете на пророците седяха пред него. И рече на слугата си: Тури големия котел та свари вариво за синовете на пророците.
39 И излезе един на полето за да набере зеленище, и намери диво растение, и набра от него диви тиквички та напълни дрехите си; и като се върна сряза ги в котела на варивото, понеже не ги познаха.
40 После насипаха на человеците да ядат; и като ядоха от варивото, извикаха и рекоха: человече Божий, смърт има в котела! И не могоха да ядат.
41 А той рече: Донесете брашно. И хвърли го в котела. Сетне рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо лошо в котела.
42 И дойде един человек от Ваалеалиса та донесе на Божия человек хляб от начатките, двадесет ечимени хляба и пресни класове жито, в вретището си. И рече: Дай на людете да ядат.
43 И слугата му рече: Що? да туря ли това пред сто человеци? А той рече: Дай на людете да ядат; защото така говори Господ: Ще ядат, и остатък ще оставят.
44 Тогаз тури пред тях, та ядоха, и оставиха остатък според словото Господне.
Градината на Соломон (зелена салата, плодове, ядки) – Песен на песните 2
Песен на песните 2
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Каризма (гръцка салата) – 1 Коринтяни 12
1 Коринтяни 12
2 Вие знаете, че когато бяхте езичници, отвличахте се към немите идоли, както и да ви водеха.
3 Затова ви уведомявам, че никой, като говори с Божия Дух, не казва: Да бъде проклет Исус! и никой не може да нарече Исуса Господ, освен със Светия Дух.
4 Дарбите са различни; но Духът е същият.
5 Службите са различни; но Господ е същият.
6 Различни са и действията; но Бог е същият, Който върши всичко във всичките човеци.
7 А на всеки се дава проявяването на Духа за обща полза.
8 Защото на един се дава чрез Духа да говори с мъдрост, а на друг да говори със знание, чрез същия Дух;
9 на друг вяра чрез същия Дух, а пък на друг изцелителни дарби чрез единия дух;
10 на друг да върши велики дела, а на друг да пророкува; на друг да разпознава духовете; на друг да говори разни езици; а пък на друг да тълкува езици.
11 А всичко това се върши от един и същи Дух, който разделя на всеки по особено, както му е угодно.
12 Защото, както тялото е едно, а има много части, и всичките части на тялото, ако и да са много, пак са едно тяло, така е и Христос.
13 Защото ние всички, било юдеи или гърци, било роби или свободни, се кръстихме в един Дух да съставляваме едно тяло, и всички от един Дух се напоихме.
14 Защото тялото не се състои от една част, а от много.
15 Ако речеше ногата: Понеже не съм ръка, не съм от тялото, това не я прави да не е от тялото.
16 И ако рече ухото: Понеже не съм око, не съм от тялото, това не го прави да не е от тялото.
17 Ако цялото тяло беше око, где щеше да е слухът? Ако цялото беше слух, где щеше да е обонянието?
18 Но сега Бог е поставил частите, всяка една от тях, в тялото, както му е било угодно.
19 Пак, ако те бяха всички една част, где щеше да е тялото?
20 Но сега те са много части, а едно тяло.
21 И окото не може да рече на ръката: Не ми трябваш; или пък главата на нозете: Не сте ми потребни.
22 Напротив, тия части на тялото, които се виждат да са по-слаби, са необходими;
23 и тия части на тялото, които ни се виждат по-малко честни, тях обличаме с повече почит; и неблагоприличните ни части получават най-голямо благоприличие.
24 А благоприличните ни части нямат нужда от това. Но Бог е сглобил тялото така, че е дал по-голяма почит на оная част, която не я притежава;
25 за да няма раздор в тялото, но частите му да се грижат еднакво една за друга.
26 И ако страда една част, всичките части страдат с нея; или ако се слави една част, всичките части се радват заедно с нея.
27 А вие сте Христово тяло, и по отделно части от Него.
28 И Бог е поставил някои в църквата да бъдат: първо апостоли, второ пророци, трето учители, други да правят чудеса, някои имат изцелителни дарби, други с дарби на помагания, на управлявания, на говорене разни езици.
29 Всички апостоли ли са? всички пророци ли са? всички учители ли са? всички вършат ли велики дела?
30 Всички имат ли изцелителни дарби? всички говорят ли езици? всички тълкуват ли?
31 Копнейте за по-големите дарби; а при все това аз ви показвам един превъзходен път.
Корнилиус (макарони, зеленчуци) – Деяния 10
Деяния 10
2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.
3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!
4 А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.
5 И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.
6 Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш].
7 И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;
8 и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
9 А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.
10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,
11 и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.
12 В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.
13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.
14 А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.
15 И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
16 И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.
17 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата.
18 и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?
19 И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.
20 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.
21 И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?
22 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.
23 Тогава той ги покани вътре да ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.
24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.
25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.
26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.
27 И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.
28 И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.
29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам ви по коя причина сте ме повикали?
30 И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:
31 Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.
32 Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].
33 Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.
34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;
35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.
36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),
37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,
38 именно, Исус от Назарет, – как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.
39 И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.
40 Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,
41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.
42 И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.
43 За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.
44 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.
45 И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,
46 защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:
47 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?
48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.
Шабат (домати, краставици) – традиционна еврейска салата за Шабат
Принцът на Египет (кускус, зеленчуци) – Изход 2
Изход 2
2 И зачна жената, и роди син; и като го видя че беше прекрасен, скри го три месеца.
3 Но понеже не можеше вече да го крие, взе за него ковчежец рогозен и намаза го с смола и катран, и тури детето в него, и положи го в тръстта при брега на реката.
4 И сестра му стоеше от далеч за да види що ще да му се случи.
5 И слезе Фараоновата дъщеря да се укъпе в реката; а служкините й ходеха по брега на реката. И когато съгледа тя ковчежеца в тръстта, проводи служкинята си и го взе.
6 И като го отвори, видя детето, и, ето, малкото плачеше; и пожали го, и рече: От децата Еврейски е това.
7 Тогаз рече сестра му на Фараоновата дъщеря: Да отида ли да ти повикна жена кърмилница от Еврейките за да ти дои детето?
8 И рече й Фараоновата дъщеря: Иди. И отиде момичето та повикна майката на детето.
9 И рече й Фараоновата дъщеря: Вземи това дете та ми го отдой; и аз ще ти дам заплатата ти. И жената взе детето и доеше го.
10 И когато порасна детето, донесе го на Фараоновата дъщеря, и стана син неин; и нарече името му Моисей, и рече: Понеже из водата го извлякох.
11 И в онези дни, когато Моисей порасна, излезе при братята си; и като гледаше теготите им, видя человека Египтянина че биеше едного Евреина от братята му.
12 И като разгледа насам натам и видя, че нямаше никой, уби Египтянина, и скри го в пясъка.
13 И излезе на другия ден, и, ето, двама мъже Евреи се караха; и каза на неправедния: Защо биеш ближния си?
14 А той рече: Кой те постави да си началник и съдник нам? Да ли искаш да ме убиеш както уби Египтянина? И уплаши се Моисей, и рече: Явно че това нещо стана познато.
15 И Фараон чу това нещо, и търсеше да убие Моисея; но Моисей бяга от лицето Фараоново, и насели се в земята Мадиам. И седна до кладенеца.
16 А свещенникът Мадиамски имаше седем дъщери, които дойдоха и начерпаха вода, и напълниха коритата за да напоят овците на баща си.
17 И дойдоха овчарите и изпъдиха ги; а Моисей стана та им помогна, и напои овците им.
18 И като дойдоха при Ратуила баща си, рече им той: Как дойдохте днес толко скоро?
19 А те рекоха: человек Египтянин избави ни от ръцете на овчарите, и още начерпа ни и вода, и напои овците.
20 И той рече на дъщерите си: А де е той? защо оставихте человека? Повикайте го да яде хляб.
21 И възблагодари се Моисей да живее наедно с человека; който даде на Моисея за жена Сепфора дъщеря си.
22 И роди син, и нарече името му Герсам, и думаше: Пришлец станах в чужда земя.
23 И подир много дни умря Египетският цар; и въздишаха синовете Израилеви от порабощението, и викнаха; и викането им възлезе пред Бога от причината на порабощението.
24 И чу Бог въздиханията им; и помена Бог завета си с Авраама, Исаака, и Якова.
25 И погледна Бог на синовете Израилеви; и позна Бог състоянието им.
Шарената дреха на Йосиф (зелена салата, зеленчуци, ядки) – Битие 37
Битие 37
2 Ето словото за Якововото потомство. Иосиф, когато беше момче на седемнадесет години, пасеше овците заедно с братята си, синовете на Вала и синовете на Зелфа, жените на баща му; и Иосиф съобщаваше на баща им за лошото им поведение.
3 А Израил обичаше Иосифа повече от всичките си чада, защото беше син на старостта му; и му беше направил шарена дрешка.
4 Но братята му, като гледаха, че баща им го обичаше повече от всичките му братя, намразиха го и не можеха да му говорят спокойно.
5 А Иосиф видя сън и го разказа на братята си и те го намразиха още повече.
6 Той им рече: Чуйте, моля, тоя сън, който видях:
7 Ето ние връзвахме снопи на полето; и моят сноп стана и се изправи и вашите снопи се наредиха наоколо и се поклониха на моя сноп.
8 А братята му рекоха: Ти цар ли ще станеш над нас? или господар ще ни станеш? И намразиха го още повече, поради сънищата му и поради думите му.
9 А той видя и друг сън и го разказа на братята си, казвайки: Ето, видях още един сън, че слънцето и луната и единадесет звезди ми се поклониха.
10 Но когато разказа това на баща си и на братята си, смъмра го баща му, като му каза: Какъв е тоя сън, който си видял? Дали наистина аз и майка ти и братята ти ще дойдем да ти се поклоним до земята?
11 И завидяха му братята му; а баща му запомни тия думи.
12 А когато братята му бяха отишли да пасат стадото на баща си в Сихем,
13 Израил рече на Иосифа: Не пасат ли братята ти стадото в Сихем? Ела да те изпратя при тях. А той му рече: Ето ме.
14 И каза му: Иди, виж, добре ли са братята ти и стадото и ми донеси известие. И тъй, изпрати го от Хевронската долина, и той дойде в Сихем.
15 И един човек го намери като се луташе из полето; и човекът го попита, казвайки: Що търсиш?
16 А той рече: Търся братята си; кажи ми, моля где пасат стадото.
17 И човекът рече: Заминаха от тука, защото ги чух да казват: Нека идем в Дотан. И тъй, Иосиф отиде подир братята си и ги намери в Дотан.
18 А те, като го видяха от далеч, доде още не беше се приближил при тях, сговориха се против него да го убият.
19 Рекоха си един на друг: Ето иде тоя съновидец.
20 Елате сега, да го убием и да го хвърлим в един от тия ровове; па ще кажем: Лют звяр го е изял; и ще видим какво ще излезе от сънищата му.
21 Но Рувим, като чу това, избави го от ръката им и рече: Да не го убиваме.
22 Рече им още Рувим: Не проливайте кръв, хвърлете го в тоя ров, който е в пустинята, но ръка да не дигнете на него; каза така, за да го избави от ръката им и да го върне на баща му.
23 И когато дойде Иосиф при братята си, съблякоха от Иосифа дрешката му, шарената дрешка, която носеше.
24 Тогава го взеха и го хвърлиха в рова; а ровът беше празен, нямаше вода.
25 После, като бяха седнали да ядат хляб, подигнаха очи и видяха, ето, един керван исмаиляни идеше от Галаад, с камилите си натоварени с аромати, балсам и смирна, и отиваха да ги закарат в Египет.
26 Тогава Юда рече на братята си: Каква полза ако убием брата си и скрием кръвта му?
27 Елате да го продадем на исмаиляните; да не туряме ръка на него, защото е наш брат, наша плът. И братята му го послушаха.
28 И като минаваха мадиамските търговци, извлякоха и извадиха Иосифа из рова и продадоха Иосифа на исмаиляните за двадесет сребърника; а те заведоха Иосифа в Египет.
29 А Рувим се върна при рова, и, ето, Иосиф не беше в рова. И раздра дрехите си.
30 И върна се при братята си та рече: Няма детето; а аз, аз къде да се дяна?
31 Тогава взеха Иосифовата дрешка, заклаха козел и, като натопиха дрешката в кръвта,
32 изпратиха шарената дрешка да я занесат на баща им, като рекоха: Намерихме това; познай сега дали е дрешката на сина ти, или не.
33 И той я позна и рече: Това е дрешката на сина ми; лют звяр го е изял; несъмнено Иосиф е разкъсан.
34 И Яков раздра дрехите си, тури вретище около кръста си и оплаква сина си за дълго време.
35 И всичките му синове, и всичките му дъщери станаха, за да го утешават; но той не искаше да се утеши, защото казваше: С жалеене ще сляза при сина си в гроба. И баща му го оплакваше.
36 А мадиамците продадоха Иосифа в Египет на Петефрия, Фараонов придворен, началник на телохранителите.
7 печата (домати) – Откровение 5
Откровение 5
2 И видях, че един силен ангел прогласяваше с висок глас: Кой е достоен да разгъне книгата и разпечата печатите й?
3 И никой, нито на небето, нито на земята, нито под земята, не можеше да разгъне книгата нито да я гледа.
4 И аз плаках много, защото никой не се намери достоен да разгъне книгата нито да я гледа.
5 Но един от старците ми каза: „Недей плака: ето лъвът, който е от Юдовото племе, който е Давидовият корен, превъзмогна, за да разгъне книгата и да разпечата нейните седем печата.“
6 И видях между престола и четирите живи същества между тях и старците, че стоеше Агне като заклано, което имаше седем рога и седем очи, които са седемте Божии духове, разпратени по цялата земя.
7 И то дойде та взе книгата из десницата на седящия на престола.
8 И когато взе книгата, четирите живи същества и двадесетте и четири старци паднаха пред Агнето, като всеки държеше арфа и златни чаши пълни с темян, които са молитвите на светиите.
9 И пеят нова песен, думайки: Достоен си да вземеш книгата и да разпечаташ печатите й: защото си бил заклан, и със Своята кръв си изкупил за Бога човеци от всяко племе, език, люде и народ
10 и направил си ги на нашия Бог царство и свещеници; и те царуват на земята.
11 И видях и чух глас от много ангели около престола и живите същества и старците; (и числото им беше десетки хиляди по десетки хиляди и хиляди по хиляди):
12 и казваха с висок глас: Достойно е Агнето, което е било заклано, да приеме сила и богатство, премъдрост и могъщество, почит, слава и благословение.
13 И всяко създание, което е на небето, на земята и под земята и по морето и всичко що има в тях, чух да казват: На Този, Който седи на престола, и на Агнето да бъде благословение и почит, слава и господство, до вечни векове.
14 И четирите живи същества казаха: Амин! И старците паднаха, та се поклониха.
Основни ястия
Агнешко по сиромашки (дроб сарма) – 2 Царе 12
2 Царе 12
2 Богатият имаше овци и говеда твърде много.
3 А сиромахът нямаше друго освен едно малко агне женско което бе купил, и хранеше го; и порасна то с него и с чадата му наедно, от хляба му ядеше, и от чашата му пиеше, и на лоното му лежеше, и то му беше като дъщеря.
4 И дойде един пътник при богатия; и посвидя му се да вземе от овците си и от говедата си да приготви на пътника който бе дошел при него, но взе на сиромаха агнето та го приготви за человека който бе дошел при него.
5 И разпали се много гневът на Давида против тогоз человека; и рече Натану: Жив е Господ, достоен е за смърт този человек който е сторил това;
6 и ще плати агнето четверократно понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.
7 И рече Натан Давиду: Ти си този человек. Така говори Господ Бог Израилев: Аз те помазах цар над Израиля; и аз те избавих от Сауловата ръка,
8 и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в лоното ти, и дадох ти Израилевия и Юдиния дом; и ако беше малко това, приложил бих ти това и това.
9 Защо презря ти словото Гсоподне та стори злото пред очите му? Ти порази с меч Урия Хетееца, и взе си за жена жена му, а него умъртви ти с меча на Амоновите синове.
10 Сега прочее няма да се оттегли никога меч от дома ти понеже ме презря ти та взе жената на Урия Хетееца за да ти е жена.
11 Така говори Господ: Ето, ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти та ще ги дам на ближния ти; и ще лежи с жените ти пред това слънце.
12 Защото ти направи тайно; но аз ще направя това нещо пред всичкия Израил и пред слънцето.
13 И рече Давид Натану: Съгреших Господу. А Натан рече Давиду: И Господ отне съгрешението ти: няма да умреш.
14 Но понеже с това нещо ти даде голяма причина на враговете Господни да хулят, за това детето което ти се роди непременно ще умре.
15 И отиде си Натан в дома си. А Господ порази детето което роди Уриевата жена Давиду; и разболя се.
16 И моли се Давид Богу за детето, и пости Давид, и влезе та пренощува легнал на земята.
17 И станаха старейшините на дома му та дойдоха при него за да го дигнат от земята; но не рачи, нито яде хляб с тях.
18 И в седмият ден умря детето. И уплашиха се Давидовите раби да му обадят че е умряло детето, защото думаха: Ето доде бе живо още детето говорехме му, и не послушваше гласа ни; а как да му кажем че е умряло детето, та да си направи зло?
19 Но като видя Давид че рабите му шепнеха помежду си, разумя Давид че е умряло детето; за това рече Давид на рабите си: Умря ли детето? И те рекоха: Умря.
20 Тогаз стана Давид от земята, и оми се, и помаза се, и промени дрехите си, и влезе в дома Господен та се поклони. После влезе в дома си и поиска да яде; и туриха пред него хляб да яде.
21 И рекоха му рабите му: Що е това което стори ти? Ти пости и плака за детето когато беше живо; а като умря детето ти стана и яде хляб.
22 И рече: До когато още детето беше живо постих и плаках, защото рекох: Кой знае? може да ме помилва Бог, и да остане детето живо.
23 Но сега умря; защо да постя? Мога ли да го повърна пак? Аз ще ида при него, а то не ще да се върне при мене.
24 И утеши Давид жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и роди син и нарече името му Соломон; и Господ го възлюби.
25 И проводи чрез ръката на Натана пророка та нарече името му Иедидия заради Господа.
26 А Иоав ратува против Рава на Амоновите синове, и облада царския град.
27 И прати Иоав вестители Давиду и рече: Ратувах против Рава, и превзел съм даже града на водите.
28 Сега прочее събери остатъка на людете та разположи стана си против града, и обладай го, за да не обладая аз града, и се нарече името ми над него.
29 И събра Давид всичките люде та отиде в Рава, и се би против него, и облада го.
30 И взе венеца на царя им от главата му, на който тежината беше един златен талант с многоценни камене; и положи се на Давидовата глава. И изнесе из града користи твърде много.
31 И людете които бяха в него изведе та ги тури под триони и под железни дикани и под железни секири, и преведе ги през пещта на кирпичите; и така направи в всичките градове на Амоновите синове. Тогаз се върна Давид и всичките люде в Ерусалим.
Вариво за пророчески ученици (боб яхния с кюфте) – 4 Царе 38-44
4 Царе 38-44
39 И излезе един на полето за да набере зеленище, и намери диво растение, и набра от него диви тиквички та напълни дрехите си; и като се върна сряза ги в котела на варивото, понеже не ги познаха.
40 После насипаха на человеците да ядат; и като ядоха от варивото, извикаха и рекоха: человече Божий, смърт има в котела! И не могоха да ядат.
41 А той рече: Донесете брашно. И хвърли го в котела. Сетне рече: Сипи на людете да ядат. И нямаше нищо лошо в котела.
42 И дойде един человек от Ваалеалиса та донесе на Божия человек хляб от начатките, двадесет ечимени хляба и пресни класове жито, в вретището си. И рече: Дай на людете да ядат.
43 И слугата му рече: Що? да туря ли това пред сто человеци? А той рече: Дай на людете да ядат; защото така говори Господ: Ще ядат, и остатък ще оставят.
44 Тогаз тури пред тях, та ядоха, и оставиха остатък според словото Господне.
Вооз кебап (винен кебап) – името се свързва с един от главните герои в книгата Рут
Рут
Рут 1 глава
1 И в дните в които съдиите съдеха стана глад в земята. И отиде един человек от Витлеем Юдин да пришелствува в Моавската земя, той и жена му и двамата му синове.
2 А името на человека беше Елимелех, и името на жена му Ноемин, и името на двамата му синове Маалон и Хелеон: те бяха Ефратци от Витлеем Юдин. И дойдоха в Моавската земя и живееха там.
3 И умря Елимелех мъжът на Ноемин; и остана тя и двамата й синове.
4 И те си взеха жени Моавки: името на едната, Офра, а името на другата, Рут; и живееха там до десет години.
5 И умряха и двамата, Маалон и Хелеон; и лиши се жената от двамата си синове и от мъжа си.
6 Тогаз стана тя със снахите си и се върна от Моавската земя, защото чу в Моавската земя, че посети Господ людете си и даде им хляб.
7 И излезе от мястото дето беше тя, и двете й снахи с нея, и вървяха в пътя да се върнат в Юдината земя.
8 И рече Ноемин на двете си снахи: Идете, върнете се всяка в дома на майка си. Господ да стори с вас милост както вие сторихте с умрелите и с мене.
9 Господ да ви даде да намерите успокоение, всяка в дома на мъжа си. И целуна ги; а те възвишиха гласа си та плакаха.
10 И рекоха й: Не, но с тебе ще се върнем при твоите люде.
11 И рече Ноемин: Върнете се, дъщери мои; защо да дойдете с мене? Имам ли още синове в утробата си, за да ви станат мъже?
12 Върнете се, дъщери мои, идете си; защото остарях и не съм вече за мъж. Ако бих и рекла: Имам надежда, даже ако се и оженех тази нощ, още и родях синове,
13 вие бихте ли ги чакали доде порастат? Бихте ли се държали и да се не ожените? Не, дъщери мои; понеже съм в голямо огорчение за вас, защото ръката Господня излезе против мене.
14 А те възвишиха гласа си та плакаха пак; и целуна Орфа свекърва си, а Рут се прилепи при нея.
15 И рече Ноемин: Ето, ятърва ти се върна при людете си и при боговете си: върни се и ти подир ятърва си.
16 А Рут рече: Не ме принуждавай да те оставя и да не ида подире ти; защото дето идеш ти, и аз ще ида, и дето останеш, и аз ще остана: твоите люде ще бъдат люде мои, и Бог твой Бог мой.
17 Дето умреш ти, ще умра и аз, и там ще се погреба: така да ми направи Господ и така да приложи ако освен смъртта друго ме раздвои от тебе.
18 И като видя Ноемин, че тя упорствува за да иде с нея, престана да й говори.
19 И вървяха двете доде дойдоха в Витлеем. И когато дойдоха в Витлеем, всичкий град се поклати заради тях, и жените думаха: Тая ли е Ноемин?
20 А тя им рече: Не ме наричайте Ноемин: наричайте ме Мара, защото Вседържителят ме твърде огорчи.
21 Аз пълна тръгнах; и праздна ме доведе Господ. Защо ме наричате Ноемин като Господ направи свидетелство против мене, и Вседържителят ме оскърби?
22 И тъй, върна се Ноемин с Рут Моавката, снаха си, която дойде от Моавската земя. И те стигнаха в Витлеем в началото на жетвата на ечимика.
Рут 2 глава
1 И Ноемин имаше едного сродника на мъжа си, человек многоимотен, от рода на Елхимелеха, и името му Вооз.
2 И рече Рут Моавката на Ноемин: Да отида на нивата да събера класове подир оногоз пред очите на когото намеря благодат; и тя й рече: Иди, дъщи моя.
3 И отиде, и като стигна събираше класове в нивата след жетварите; и случи й се да е в нивата на Вооза който беше от рода на Елимелеха.
4 И, ето, Вооз дойде от Витлеем та рече на жетварите: Господ с вас. И отговориха му: Господ да те благослови.
5 Тогаз рече Вооз на слугата си, на настойника на жетварите: чия е тая млада жена?
6 И слугата, настойникът на жетварите, отговори и рече: Тая млада жена е Моавката, която се върна с Ноемин от Моавската земя;
7 и тя рече: Да бера, моля, класове, и да събера нещо между сноповете подир жетварите; и дойде та стоя от сутринта дори до този час: сега само си почина малко в къщи.
8 И рече Вооз на Рут: чуеш ли, дъщи моя? не ходи да събираш класове на друга нива, и да си не отидеш от тук, но стой тук с момичетата ми.
9 Нека са очите ти в нивата дето жънат, и ходи подир тях; ето, аз заповядах на момчетата да се не прикоснат при тебе; и когато ожеднееш, иди при съсъдите та пий от онова, което наливат момчетата.
10 А тя падна на лице та се поклони до земята, и рече му: Как намерих аз благодат пред очите ти, та да ме пригледаш като съм чужденка?
11 А Вооз отговори и рече й: Извести ми се добре всичко което си направила на свекърва си след смъртта на мъжа си, и че си оставила баща си и майка си и земята на рождението си та си дошла в люде които ти до вчера и завчера не познаваше.
12 Господ да ти въздаде за делото ти, и мъздата ти да е пълна от Господа Бога Израилева, под крилата на когото си дошла да се покриваш.
13 И тя рече: Да намеря благодат пред очите ти, господарю мой; понеже ме утеши, и понеже говори благосклонно на рабинята си, ако и да не съм аз нито като една от рабините ти.
14 И рече й Вооз в часа на яденето: Ела тука та яж от хляба, и натопи уломъка си в оцета. И тя седна до жетварите; и той й даде пържена пшеница, та яде и се насити и остави остатък.
15 И стана да бере класове; и заповяда Вооз на момчетата си и говореше: И помежду сноповете нека събира класове, и не я обличавайте;
16 и даже подхвърляйте от ръкойките за нея, и оставяйте да събира това, и не й възбранявайте.
17 И бра класове в нивата дори до вечерта; и очука колкото събра, и то беше до една ефа ечимик.
18 И взе това та влезе в града, и видя свекърва й колко класове бе събрала; и извади Рут та й даде онова, което беше оставила след като се бе наситила.
19 И рече й свекърва й: Де събира ти днес класове? и де работи? благословен да е онзи който те пригледа. И тя яви на свекърва си в чия нива бе работила, и рече: Името на человека комуто работих днес е Вооз.
20 И рече Ноемин на снаха си: Благословен от Господа онзи който не лиши от милостта си ни живите ни умрелите. И рече й Ноемин: Този человек е от нашия род, ближен нам сродник.
21 И рече Рут Моавката: Той ми рече още: Ти да не се делиш от момчетата ми доде свършат всичката ми жетва.
22 И рече Ноемин на Рут снаха си: Добре е, дъщи моя, да излазяш с момичетата му, и да те не срещат в друга нива.
23 И прилепи се при момичетата на Вооза за да бере класове доде се свърши жетвата на ечимика и жетвата на пшеницата; и седеше със свекърва си.
Рут 3 глава
1 И рече й Ноемин, свекърва й: Дъщи моя, да не поискам ли успокоение за тебе, та да благоденствуваш?
2 И сега, не е ли от нашия род Вооз, с момичетата на когото беше ти? Ето, той вее тази нощ на гумното ечимика.
3 Омий се прочее, и помажи се, и облечи се с дрехите та слез на гумното: да се не покажеш на человека доде не свърши да яде и пие.
4 И като си ляга, съгледай мястото дето ляга, и иди та подигни покривката из към нозете му и легни; и той ще ти каже що ще да направиш.
5 А тя й рече: Всичко що ми говориш ще направя.
6 И слезе на гумното та направи всичко що й заповяда свекърва й.
7 И Вооз като яде и пи, и се развесели сърдцето му, отиде да си легне край купа; а тя дойде скришно та подигна покривката от нозете му и легна.
8 И около полунощ человекът се стресна и възви се; и, ето, жена лежеше при нозете му.
9 И рече: Кой си ти? И тя отговори: Аз съм Рут рабинята ти: простри прочее крилото си над рабинята си, защото ми си ближен сродник.
10 А той рече: Благословена да си от Господа, дъщи: тая последната добрина, която си показала е по-голяма от по-напрежната, понеже не отиде ти след млади, сиромаси или богати.
11 И сега, дъщи, не бой се: ще сторя за тебе всичко що речеш; защото всичкий град на людете ми знае че си добродетелна жена.
12 И сега, истина е че аз съм ближен сродник; има обаче друг сродник, по-ближен от мене.
13 Остани тази нощ; и утре ако иска той да ти изпълни длъжността на сродник, добре, нека я изпълни; но ако не ще да ти изпълни длъжността на сродник, тогаз аз ще изпълня към тебе тази длъжност, – жив Господ: прилеж до зори.
14 И лежа при нозете му до утринта, и стана преди да разпознава человек человека. И той рече: Нека се не знае че е дохождала жена на гумното.
15 Рече още: Донес прекривката която е отгоре ти и държ я. И тя я държеше, а той премери шест мери ечимик та възложи на нея; и отиде си в града.
16 И като отиде при свекърва си, тя й рече: Що ти стана, дъщи моя? И тя й извести всичко що й направи человекът,
17 и рече: Даде ми тези шест мери ечимик, защото ми рече: Да не идеш праздна при свекърва си.
18 И тя рече: Седи, дъщи моя, доде видиш как ще се свърши тази работа; защото человекът не ще престане доде не свърши тази работа днес.
Рут 4 глава
1 И възлезе Вооз на вратата та седна там; и, ето, заминаваше сродникът за когото говори Вооз. И рече: Господине, върни се, седни тук. И върна се той и седна.
2 И взе Вооз десет мъже от градските старейшини и рече: Седнете тук. И седнаха.
3 Тогаз рече на сродника: Ноемин, която се върна от Моавската земя, продава дела на нивата, която беше на брата ни Елимелеха;
4 а аз рекох да ти известя и да ти кажа: Купи го пред жителите и пред старейшините на людете ми: ако щеш да го изкупиш като сродник, изкупи го, но ако не щеш да го изкупиш, кажи ми, за да зная: защото няма друг да го изкупи като сродник освен тебе: и аз съм подир тебе. И той рече: Аз ще го изкупя.
5 И рече Вооз: В който ден купиш нивата от ръката на Ноемин тряба да я купиш и от Рут Моавката, жената на умрелия, за да въздигнеш името на умрелия над наследието му.
6 И рече сродникът: Не мога да изпълня длъжността на сродник, за да не разваля наследието си: изпълни ти моята длъжност на сродник, защото не мога аз да я изпълня.
7 А в старо време в Израил за изкупването и отчуждаването, за да се утвърдява всяка работа обичаят беше този: человекът изуваше калеврата си та я даваше на ближния си; и това беше свидетелство в Израил.
8 Затова рече сродникът Воозу: Купи го ти за себе си. И изу калеврата си.
9 Тогаз рече Вооз на старейшините и на всичките люде: Свидетели сте днес че купих от ръката на Ноемин всичко що е Елимелехово и всичко що е Хелеоново и Маалоново.
10 А още Рут Моавката, жената Маалонова, взех за себе си за жена, за да въздигна името на умрелия над наследието му, за да се не заглади името на умрелия от братята му и от вратата на обитанието му: свидетели сте днес.
11 И всичките люде които бяха на вратата и старейшините рекоха: Свидетели сме: Господ да направи жената която влазя в дома ти като Рахил и като Лия, които двете съградиха Израилевия дом; и да намериш крепост в Ефрата, и да бъдеш знаменит в Витлеем;
12 и нека бъде домът ти като дома на Фареса когото роди Тамар на Юда, от семето което Господ ще ти даде от тази млада жена.
13 И взе Вооз Рут, и стана му жена: и като влезе при нея, Господ й даде зачатие, и роди син.
14 И рекоха жените на Ноемин: Благословен Господ който днес не те лиши от сродник, щото неговото име да се нарича в Израил.
15 И този син ще бъде обновление на живота ти и прехрана на старините ти, защото го роди снаха ти която те обича, която е за тебе по-добра от седем синове.
16 И взе Ноемин детето, и тури го на лоното си, и стана му питателница.
17 И дадоха му съседките име, и казваха: Син се роди на Ноемин; и нарекоха името му Овид: той е отец на Иесея, Давидовия отец.
18 И това е родословието Фаресово: Фарес роди Есрона,
19 а Есрон роди Арама, а Арам роди Аминадава,
20 а Аминадав роди Наасона, а Наасон роди Салмона,
21 а Салмон роди Вооза, а Вооз роди Овида,
22 а Овид роди Иесея, а Иесей роди Давида.
Зеле с любов (свинско със зеле) – Притчи 15:17
Ихтис (риба, картофена салата) – Йоан 21
Йоан 21
2 там бяха заедно Симон Петър, Тома наречен Близнак, Натанаил от Кана галилейска, Заведеевите синове, и други двама от учениците Му.
3 Симон Петър им казва: Отивам да ловя риба. Казват му: Ще дойдем и ние с тебе. Излязоха и се качиха на ладията; и през оная нощ не уловиха нищо.
4 А като се разсъмваше вече Исус застана на брега; учениците, обаче, не познаха, че е Исус.
5 Исус им казва: Момчета, имате ли нещо за ядене? Отговориха Му: Нямаме.
6 А Той им рече: Хвърлете мрежата отдясно на ладията и ще намерите. Те, прочее, хвърлиха; и вече не можаха да я извлекат поради многото риби.
7 Тогава оня ученик, когото обичаше Исус, казва на Петра: Господ е. А Симон Петър, като чу, че бил Господ, препаса си връхната дреха (защото беше гол) и се хвърли в езерото.
8 А другите ученици дойдоха в ладията, (защото не бяха далеч от сушата, на около двеста лакти), и влачеха мрежата с рибата.
9 И като излязоха на сушата, видяха жарава положена, и риба турена на нея и хляб.
10 Исус им казва: Донесете от рибите, които сега уловихте.
11 Затова Симон Петър се качи на ладията та извлече мрежата на сушата, пълна с едри риби на брой сто и петдесет и три; и при все, че бяха толкова, мрежата не се съдра.
12 Исус им казва: Дойдете да закусите. (И никой от учениците не смееше да Го попита: Ти Кой си? понеже знаеха, че е Господ).
13 Дохожда Исус, взема хляба, и им дава, също и рибата.
14 Това беше вече трети път как Исус се яви на учениците след като възкръсна от мъртвите.
15 А като позакусиха, Исус казва на Симона Петра: Симоне Ионов, любиш ли Ме повече отколкото Ме любят тия? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той му казва: Паси агънцата Ми.
16 Пак му каза втори път: Симоне Ионов, любиш ли Ме? Казва Му: Да, Господи, Ти знаеш, че Те обичам. Той Му казва: Паси овцете Ми.
17 Казва му трети път: Симоне Ионов, Обичаш ли Ме? Петър се наскърби за гдето трети път му рече: Обичаш ли Ме? и Му рече: Господи, Ти всичко знаеш, Ти знаеш, че Те обичам. Исус му казва: Паси овцете Ми.
18 Истина, истина ти казвам, когато беше по-млад, ти сам се опасваше и ходеше където си щеше; но когато остарееш ще простреш ръцете си, и друг ще те опасва, и ще те води където не щеш.
19 А това рече като означаваше с каква смърт Петър щеше да прослави Бога. И като рече това, казва му: Върви след Мене.
20 Петър обръщайки се вижда, че иде подире му ученикът, когото обичаше Исус, този, който на вечерята се обърна на гърдите Му и каза: Господи, кой е този, който ще Те предаде?
21 Него, прочее, като видя, Петър казва на Исуса, Господи, а на този какво ще стане?
22 Исус му каза: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е? Ти върви след Мене.
23 И така, разнесе се между братята тази дума, че този ученик нямаше да умре. Исус, обаче, не му рече, че няма да умре, но: Ако искам да остане той докле дойда, тебе що ти е?
24 Този е ученикът, който свидетелствува за тия неща, който и написа тия неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.
25 Има още и много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не щеше да побере написаните книги. [Амин].
Корабът на Ной (сирене на скара, макарони, зеленчуци) – Битие 7
Битие 7
2 Вземи си по седем от всички чисти животни, мъжки и женските им; а от нечистите животни по две, мъжки и женските им;
3 също и от въздушните птици по седем, мъжки и женски; за да опазиш от тях разплод по лицето на цялата земя.
4 Защото още седем дни и Аз ще направя да вали дъжд по земята четиридесет дни и четиридесет нощи; и ще изтребя от лицето на земята всичко живо, що съм направил.
5 И Ной извърши всичко, според както му заповяда Господ.
6 А Ной беше на шестстотин години когато стана на земята потопът от водата.
7 И поради водите на потопа влязоха в ковчега Ной, синовете му, жена му и снахите му с него.
8 От чистите животни и от нечистите животни, от птиците и от всичко, което пълзи по земята,
9 влязоха в ковчега две по две при Ноя, мъжки и женски, според както заповяда Бог на Ноя.
10 И след седмия ден водите на потопа заляха земята.
11 В шестстотната година на Ноевия живот, във втория месец, на седемнадесетия ден от месеца, в същия ден всичките извори на голямата бездна се разпукнаха и небесните отвори се разкриха.
12 И дъждът валя на земята четиридесет дни и четиридесет нощи.
13 В тоя същи ден влязоха в ковчега Ной и синовете Ноеви: Сим, Хам и Яфет, и Ноевата жена, и с тях трите му снахи –
14 те и всичките животни според вида си, всичкият добитък според вида си, и всичките влечуги, които пълзят по земята според вида си и всичките птици според вида си, всяко пернато от всякакъв вид.
15 Две по две от всяка твар, която има в себе си жизнено дихание, влязоха в ковчега при Ноя.
16 И които влязоха, мъжки и женски от всяка твар влязоха, според както Бог му бе заповядал; и Господ го затвори вътре.
17 Четиридесет дни трая потопът на земята; и водите придойдоха та подеха ковчега и той се издигна над земята.
18 Водите се усилваха и прииждаха много на земята, така ковчегът се носеше по повърхността на водите.
19 Водите се усилваха твърде много на земята, така щото се покриха всичките високи планини намиращи се под цялото небе.
20 Петнадесет лакти по-горе от тях се издигнаха водите, та планините се покриха.
21 И всяка твар, която се движеше по земята, умря, – птици, добитък, зверове, всички животни, които пълзят по земята и всеки човек.
22 От всичко що беше на сушата, всичко, което имаше в ноздрите си жизнено дихание, измря.
23 Всичко живо що се намираше по лицето на земята се изтреби, – човеци, добитък, животни и небесни птици; изтребиха се от земята; останаха само Ной и ония, които бяха с него в ковчега.
24 А водите се застояха по земята сто и петдесет дни.
Лещата на Яков (леща яхния) – Битие 25
Битие 25
2 Тя му роди Земрана, Иоксана, Мадана, Медиама, Есвока и Шуаха.
3 И Иоксан роди Сава и Дедана; а синове на Дедана бяха Асурим, Латусиим и Лаомим.
4 А синовете на Мадиама бяха Гефа, Ефер, Енох, Авида и Елдага; всички тия бяха потомци на Хетура.
5 Но Авраам даде целия си имот на Исаака.
6 А на синовете на наложниците си Авраам даде подаръци и, докато беше още жив, изпрати ги към изток, в източната земя, далеч от сина си Исаака.
7 И числото на годините на живота на Авраама, колкото живя, беше сто седемдесет и пет години.
8 И Авраам издъхна, като умря в честита старост, стар и сит от дни; и прибра се при людете си.
9 А синовете му Исаак и Исмаил го погребаха в пещерата Махпелах, в нивата на Ефрона, син на Саара, хетееца, която е срещу Мамврий,
10 нивата, която Авраам купи от хетейците; там беше погребан Авраам, също и жена му Сара.
11 А подир смъртта на Авраама, Бог благослови сина му Исаака; а Исаак живееше при Вир-лахай-рои.
12 Ето потомството на Авраамовия син Исмаил, когото египтянката Агар, Сарината слугиня, роди на Авраама;
13 и ето имената на Исмаиловите синове, имената им според родовете им: Исмаиловият първороден – Наваиот, после Кидар, Адвеил, Мавсам,
14 Масма, Дума, Маса,
15 Адад, Тема, Етур, Нафис и Кедиа.
16 Тия са Исмаиловите синове, тия са имената им според колибите им и според оградените им села: дванадесет племеначалници според племената им.
17 И ето годините на Исмаиловия живот, години сто тридесет и седем; и като издъхна, умря и прибра се при людете си.
18 А потомците му се населиха в земите от Евила до Сур, който е срещу Египет, като се отива към Асирия; Исмаил се засели независим от всичките си братя.
19 Ето и потомството на Авраамовия син Исаак; Авраам роди Исаака,
20 а Исаак беше на четиридесет години, когато взе за жена Ревека, дъщеря на сириеца Ватуил от Падан-арам, и сестра на сириеца Лавана.
21 И молеше се Исаак на Господа за жена си, защото беше бездетна; Господ го послуша и жена му Ревека зачна.
22 А децата се блъскаха едно друго вътре в нея; и тя рече: Ако е така, защо да живея? И отиде да се допита до Господа.
23 А Господ й рече: – Два народа са в утробата ти, И две племена ще се разделят от корема ти; Едното племе ще бъде по-силно от другото племе; И по-големият ще слугува на по-малкия.
24 И когато се изпълни времето й да роди, ето, близнета имаше в утробата й.
25 Първият излезе червен, цял космат, като кожена дреха; и наименуваха го Исав.
26 После излезе брат му, държейки с ръката си петата на Исава; затова се нарече Яков. А Исаак беше на шестдесет години когато тя ги роди.
27 И като порастнаха децата, Исав стана изкусен ловец, полски човек; а Яков беше тих човек и живееше в шатрите.
28 И Исаак обичаше Исава, защото ядеше от лова му; а Ревека обичаше Якова.
29 Един ден Яков си вареше вариво, а Исав дойде от полето изнемощял;
30 И Исав каза на Якова: Я ми дай да ям от червеното, това червено вариво, защото съм изнемощял; (затова той се нарече Едом).
31 И рече Яков: Най-напред продай ми първородството си.
32 А Исав рече: Виж аз съм на умиране; за какво ми е това първородство?
33 И Яков рече: Най-напред закълни ми се; и той му се закле, и продаде първородството си на Якова.
34 Тогава Яков даде на Исава хляб и вариво от леща; и той яде и пи, и стана та си отиде. Така Исав презря първородството си.
Надарен гювеч (гювеч) – Римляни 12
Римляни 12
2 и недейте се съобразява с този век, но преобразувайте се с обновлението на ума си, за да познавате от опитът що е благата, угодната, и съвършената воля Божия.
3 Защото казвам чрез дадената ми благодат всекиму който е между вас, да не мъдрува за себе си по-високо от колкото требва да мъдрува, но да мъдрува така щото да смиреномъдърствува, по мерката на верата която мерка е всекиму Бог разделил.
4 Защото както имаме много удове в едно тело, а всичките удове немат истата работа,
5 така и ние многото едно тело сме в Христа, а всеки от нас сме удове един на друг.
6 И като имаме дарования различни по дадената нам благодат, ако е пророчество, да пророчествуваме съразмерно на верата;
7 ако ли служене, да прилежаваме в служението; ако учи некой, да пребъдва в учението;
8 ако увещава, в увещанието; който раздава, да раздава с простота; който началствува, да началствува с усърдие; който милва, да милва доброволно.
9 Любовта да бъде нелицемерна: имайте отвращение от злото, и прилепявайте се към доброто.
10 Обичайте се един друг с братска любов: предваряйте да си отдавате един на друг почест;
11 бивайте в усърдието нелениви, духом пламенни: Господу служете:
12 в надежда бивайте радостни, в скръб търпеливи, в молитва постоянни:
13 помагайте на светиите в нуждите им: от гостолюбие се не оставяйте.
14 Благославяйте тези които ви гонят: благославяйте, и не кълнете.
15 Радвайте се с онези които се радват, и плачете с онези които плачат.
16 Истото един към друг мъдрувайте: не мъдрувайте високи неща, но да се водите по смирените: не имайте себе си за мъдри.
17 Никому не въздавайте зло за зло; промишлявайте това което е добро пред всичките человеци.
18 Ако е възможно, колкото от ваша страна, имайте мир с всичките человеци.
19 Не си отмъстявайте, възлюблени мои; но дайте место на гнева; защото е писано: „Мое е отмъщението, аз ще сторя въздаяние, казва Господ.“
20 И тъй, ако е гладен неприятелят ти, нахрани го; ако е жеден, напой го; защото това като правиш ще натрупаш жар на главата му.
21 Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.
Овчарски пай по мадиамски (овчарски пай) – Изход 3
Изход 3
2 И ангел Господен му се яви в огнен пламък изсред една къпина; и Моисей погледна, и ето къпината гореше в огън, а къпината не изгаряше.
3 И Моисей си рече: Да свърна и да прегледам това велико явление, защо къпината не изгаря.
4 А като видя Господ, че свърна да прегледа, Бог го извика изсред къпината и рече: Моисее, Моисее! И той каза: Ето ме.
5 И рече: Да се не приближиш тука; изуй обущата от нозете си, защото мястото, на което стоиш, е света земя.
6 Рече още: Аз съм Бог на баща ти, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов. А Моисей затули лицето си, защото се боеше да погледне към Бога.
7 И рече Господ: Наистина видях страданието на людете Ми, които са в Египет, и чух вика им поради настойниците им; защото познах неволите им.
8 И слязох, за да ги избавя от ръката на египтяните, и да ги заведа от оная земя, в земя добра и пространна, в земя гдето текат мляко и мед, в земята на ханаанците, хетейците, аморейците, ферезейците, евейците и евусейците.
9 И сега, ето, вика на израилтяните стигна до Мене; още видях и притеснението, с което ги притесняват египтяните.
10 Ела, прочее, сега, и ще те изпратя при Фараона, за да изведеш людете Ми израилтяните из Египет.
11 А Моисей рече Богу: Кой съм аз та да ида при Фараона, и да изведа израилтяните из Египет?
12 Рече му Бог: Аз непременно ще бъда с тебе, и ето ти знака, че Аз те изпратих; когато изведеш людете из Египет, ще послужите Богу на тая планина.
13 А Моисей рече Богу: Ето, когато отида при израилтяните и им река: Бог на бащите ви ме изпрати при вас, и те ми кажат: Как Му е името? що да им кажа?
14 И Бог рече на Моисея: Аз съм Оня, Който съм. Рече още: Така ще кажеш на израилтяните, Оня, Който съм, ме изпрати при вас.
15 При това, Бог рече още на Моисея: Така ще кажеш на израилтяните: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Бог Исааков, и Бог Яковов, ме изпрати при вас. Това е Името Ми до века, и това е Името Ми из род в род.
16 Иди, събери Израилевите старейшини и кажи им: Господ, Бог на бащите ви, Бог Авраамов, Исааков, и Яковов, ми се яви и рече: Наистина ви посетих и видях онова, което ви правят в Египет;
17 и рече: Отсред страданието ви в Египет ще ви заведа в земята на ханаанците, на хетейците, на аморейците, на ферезейците, на евейците и на евусейците, в земя гдето текат мляко и мед.
18 И те ще послушат думите ти; и ще отидеш ти с Израилевите старейшини, при египетския цар, и ще му речете: Иеова, Бог на евреите, ни срещна; и тъй, остави ни, молим ти се, да отидем на тридневен път в пустинята, за да принесем жертва на Иеова нашия Бог.
19 Но зная аз, че египетският цар не ще ви остави да отидете, нито даже под силна ръка.
20 А като издигна ръката Си, ще поразя Египет с всичките Мои чудеса, които ще направя всред него; подир това той ще ви пусне.
21 И ще дам на тия люде благоволението на египтяните, та, когато тръгнете, няма да отидете празни;
22 но всяка жена ще поиска от съседката си и от квартирантката си сребърни вещи, златни вещи и облекла; и ще облечете с тях синовете си и дъщерите си, и ще оберете египтяните.
Платнището на Петър (картофи, пилешко крило, наденица, др.) – Деяния 10
Деяния 10
2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.
3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!
4 А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.
5 И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.
6 Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш].
7 И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;
8 и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
9 А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.
10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,
11 и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.
12 В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.
13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.
14 А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.
15 И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
16 И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.
17 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата.
18 и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?
19 И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.
20 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.
21 И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?
22 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.
23 Тогава той ги покани вътре да ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.
24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.
25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.
26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.
27 И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.
28 И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.
29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам ви по коя причина сте ме повикали?
30 И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:
31 Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.
32 Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].
33 Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.
34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;
35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.
36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),
37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,
38 именно, Исус от Назарет, – как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.
39 И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.
40 Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,
41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.
42 И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.
43 За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.
44 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.
45 И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,
46 защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:
47 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?
48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.
Поясът на Павел (пилешко роле, ориз) – Деяния 21
Деяния 21
2 и понеже намерихме кораб който заминваше за Финикия, качихме се на него и отплувахме.
3 И като съзрехме от далеч Кипър и го оставихме отлево, плувахме към Сирия и слезохме в Тир; защото там щеше корабът да извади товара си.
4 И като намерихме учениците преседехме там седем дни; и те от Духа казваха на Павла да не възлезва в Ерусалим.
5 И когато преминахме седемте дена, излезохме и отхождахме си; и ни изпроваждаха всички с жените и децата си до отвън града, и коленичихме на брега и помолихме се.
6 И като се опростихме един с друг влезохме в кораба; а те се върнаха у тех си.
7 И ние като изплувахме от Тир стигнахме в Птолемаида, дето поздравихме братята и преседехме у тех един ден.
8 А на утринта Павел и ние които бехме с него излезохме та дойдохме в Кесария; и влезохме в дома на Филипа благовестника, който бе един от седмината дякони, и останахме при него.
9 А той имаше четири дъщери девици, които пророчествуваха.
10 И като останахме там много дни, слезе от Юдея некой си пророк на име Агав.
11 И дойде при нас, и взе Павловия пояс та си върза ръцете и нозете, и рече: Това казва Дух Светий: Така ще вържат Юдеите в Ерусалим человека на когото е този пояс, и ще го предадат в ръцете на езичниците.
12 И като чухме това ние и тамошните, молихме му се да не възлезва в Ерусалим.
13 Но Павел отговори: Що правите вие та плачете и ми съкрушавате сърдцето? защото аз съм готов не само вързан да бъда, но и да умра в Ерусалим за името на Господа Исуса.
14 И понеже не склоняваше той, млъкнахме си и рекохме: Да бъде волята Господня.
15 И след тия дни приготвихме се и възлезохме в Ерусалим.
16 А с нас дойдоха и некои ученици от Кесария и ни водеха при некого си Мнасона, Киприянина, отколешен ученик, у когото щехме да бъдем гости.
17 И като дойдохме в Ерусалим, приеха ни братята с радост.
18 И на утринта влезе Павел с нас при Якова, и дойдоха всичките презвитери.
19 И като ги поздрави Павел, разказваше им едно по едно все що стори Бог чрез неговото служене между езичниците.
20 А те като чуха славеха господа, и рекоха му: Ти видиш, брате, колко хиляди има от Юдеите които поверваха, и те всички са ревнители на закона.
21 А за тебе са разбрали че ти учиш всичките Юдеи които са между езичниците да отстъпят от Моисеевия закон, и казваш им да не обрезват чадата си нито да ходят по старите обичаи.
22 И тъй, що е? Известно че требва да се събере много народ, защото ще чуят че си дошел.
23 За това, стори ти което ти казваме. У нас има четирима человеци които имат обрек на себе си:
24 вземи ги, и с тех наедно направи очищението си, и иждиви за тех да си обръснат главите, и да познаят всички че нема нищо от това що са чули за тебе, но и ти следваш да вардиш закона.
25 А за езичниците които поверваха, ние писахме като решихме да не пазят нищо таквоз освен да се привардват от идоложертвено, и от кръв, и от удавенина, и от блуд.
26 Тогаз Павел взе человеците при себе си; и на утринта като направи очищението си наедно с тех, влезе в храма и обяви че се изпълниха дните на очищението когато ще се принесе приносът за всекиго едного от тех.
27 И на свършване на седемте дена, Юдеите от Азия, като го видеха в храма, разбъркаха всичкия народ, и туриха ръце на него,
28 и викаха: О, мъже Израиляни, помагайте! Този е онзи человек който на всекъде всичките учи против народа, против закона, и против това место; а още и Елини въведе в храма, и оскверни светото това место.
29 (Защото беха видели по-напред Трофима Ефесянина в града с него, за когото мислеха че го е въвел Павел в храма.)
30 И повдигна се всичкия град, и стече се народа; и като уловиха Павла, влачеха го вън из храма; и тоз час се затвориха вратата.
31 И когато искаха да го убият, стигна известие до тисящника на полка че всичкий Ерусалим е размирен;
32 и той завчас взе войска и стотници и завтече се долу върх тех. А те като видеха тисящника и войската престанаха от да бият Павла.
33 Тогаз тисящникът пристъпи та го хвана, и заповеда да го оковат с две вериги, и питаше кой е той и що е сторил.
34 А измежду народа едни викаха едно а други друго; и понеже не можеше поради мълвата да разбере правото, заповеда да го закарат в крепостта.
35 А когато стигна до стъпалата, поради насилието от народа войните го дигнаха и носеха.
36 Защото множеството на народа идеха след него и викаха: Махни го от света.
37 И когато щеха да въведат Павла в крепостта, той казва тисящнику: Простено ли ми е да ти река нещо?
38 А той рече: Знаеш ли Гръцки? Не си ли ти онзи Египтянин който преди неколко дни размири и изведе в пустинята четирите хиляди мъже убийци?
39 И Павел рече: Аз съм человек Юдеин от Тарс, гражданин на този знаменит град в Киликия; и ти се моля, дай ми дозволение да поговоря на народа.
40 И като му даде воля, Павел застана на стъпалата и помаха с рака на народа; а като стана големо мълчание, начна да говори на Еврейски език; и казваше:
Сънят на хлебаря (пилешко филе, картофено пюре) – Битие 40
Битие 40
2 Та Фараон, като се разгневи на двамата си придворни – началника на виночерпците и началника на хлебарите –
3 тури ги под стража, в дома на началника на телохранителите, в крепостната тъмница, в мястото, гдето Иосиф бе затворен.
4 А началникът на телохранителите постави при тях Иосифа, и той им слугуваше; и те останаха известно време в тъмницата.
5 И виночерпецът и хлебарят на Египетския цар, които бяха затворени в крепостната тъмница, сънуваха и двамата сън, всеки видя съня си в същата нощ, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.
6 И Иосиф, като влезе при тях на утринта и видя, че бяха смутени,
7 попита Фараоновите придворни, които бяха заедно с него в тъмницата, в дома на неговия господар, казвайки: Защо изглеждате тъй скръбни днес?
8 А те му казаха: Видяхме сън, а няма кой да го изтълкува. И Иосиф им рече: Тълкуванията не са ли от Бога? Разкажете ми го, моля.
9 Тогава началникът на виночерпците разказа своя сън на Иосифа, като му рече: В съня ми, ето лоза пред мене;
10 и на лозата имаше три пръчки, и виждаше се, като че напъпваше и цветовете й цъфтяха и гроздовете на лозата узряха.
11 А Фараоновата чаша беше в ръката ми; и взех гроздето, изстисках го във Фараоновата чаша и подадох чашата във Фараоновата ръка.
12 И Иосиф му рече: Ето значението му: трите пръчки са три дни.
13 След три дена Фараон ще издигне главата ти и ще те възстанови на службата ти; и ще поднасяш чашата във Фараоновата ръка, както преди, когато ти му беше виночерпец.
14 Но спомни си за мене, когато те постигне благополучието, смили се, моля, за мене, та продумай на Фараона за мене и избави ме от тоя дом.
15 Понеже наистина бях откраднат от Еврейската земя, а пък тук не съм сторил нищо, за да ме хвърлят в тая яма.
16 Като видя началникът на хлебарите, че той тълкува добре, рече на Иосифа: И аз сънувах; и, ето, три кошници с бял хляб бяха на главата ми:
17 в най-горната кошница имаше от всякакви ястия за Фараона; и птиците ги ядяха от кошницата на главата ми.
18 А Иосиф в отговор каза: Ето значението му: трите кошници са трите дни.
19 След три дни Фараон ще ти отнеме главата, като те обеси на дърво; и птиците ще изкълват месата ти от тебе.
20 След три дни, на рождения си ден, Фараон направи угощение на всичките си слуги; и издигна главата на началника на виночерпците и главата на началника на хлебарите между слугите си:
21 Началника на виночерпците възстанови на служба и той подаваше чашата във Фараоновата ръка;
22 а началника на хлебарите обеси, според, както Иосиф бе изтълкувал сънищата им.
23 А началникът на виночерпците не си спомни за Иосифа, но го забрави.
Сърцето на суламката (пилешки късчета със сметанов сос, зеленчуци и ориз) – Песен на песните 2
Песен на песните 2
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Сътворението (арабски питки, пасиран боб, зеленчуци) – Битие 1
Битие 1
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.
7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.
8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.
9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.
10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
11 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.
12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
13 И стана вечер, и стана утро, ден трети.
14 И Бог каза: Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;
15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.
16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.
17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,
18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.
20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.
21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.
22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.
24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка – според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.
26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.
31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
Хамеен (пиле с ориз) – еврейско ястие за Шабат
Херит бургер (хамбургер, печени картофи) – 3 Царе 17
3 Царе 17
2 И биде слово Господне към него и рече:
3 Иди от тук, и обърни се към изток, и скрий се при потока Херит който е срещу Иордан.
4 И ще пиеш от потока; и заповядах на враните да те хранят там.
5 И отиде та направи според словото Господне; защото отиде та седна при потока Херит който е срещу Иордан.
6 И доносяха му враните хляб и месо заран, и хляб и месо вечер; и пиеше от потока.
7 А след няколко дни изсъхна потокът понеже не стана дъжд по земята.
8 И биде слово Господне към него и рече:
9 Стани та иди в Сарепта Сидонска и седи там; ето, заповядах там на една вдовица жена да те храни.
10 И стана та отиде в Сарепта. И като отиде при портата на града, ето там една вдовица жена която събираше дърва; и викна към нея и рече: Донес ми, моля, малко вода в съсъд да пия.
11 И като отиде да донесе, викна след нея и рече: Донес ми, моля, уломък хляб в ръката си.
12 А тя рече: Жив Господ Бог твой, нямам ни една пита, но само една шепа брашно в делвата и малко елей в кърчага; и, ето, събирам две дръвцета за да ида и да го направя за мене и за сина ми, та да го изядем и да умрем.
13 А Илия й рече: Не бой се: иди, направи както рече ти; но от него направи първо за мене един малък потребник та ми донес, и после направи за себе си и за сина си;
14 защото така говори Господ Бог Израилев: Делвата на брашното не ще да се изпраздни, нито кърчагът на елея ще оскудее, до деня в който Господ ще даде дъжд по лицето на земята.
15 И тя отиде та направи според Илиевото слово; и ядеше тя и той и домът й много дни:
16 делвата на брашното не се изпраздни, нито кърчагът на елея оскудя, според словото Господне което говори чрез Илия.
17 И след това разболя се синът на жената, на госпожата на дома; и болестта му бе силна много, щото не остана дихание в него.
18 И рече на Илия: Що имаш с мене, человече Божий? Да ли си дошел при мене да докараш на памет беззаконията ми, и да умориш сина ми?
19 А той й рече Дай ми сина си. И взе го от пазухата й та го изнесе на горницата дето седеше, и положи го на одъра си.
20 И извика към Господа и рече : Господи Боже мой! нанесъл ли си зло и на вдовицата при която аз живея, да умориш сина й?
21 И простря се три пъти върх детето, и извика към Господа и рече: Господи Боже мой, нека се върне, моля се, душата на това дете в него.
22 И послуша Господ Илииния глас, та се върна душата на детето в него, и оживя.
23 И взе Илия детето та го сне от горницата в къщата, и даде го на майка му; и рече Илия: Виж, жив е син ти.
24 И рече жената на Илия: Сега познавам от това че си Божий человек, и словото Господне в устата ти е истина.
Десерти
5 в 1 (чийзкейк) – Ефесяни 4
Ефесяни 4
2 с всеко смиреномъдрие и кротост, с дълготърпение да си претърпевате един друг с любов,
3 като се стараете да увардите единството на Духа в свързката на мира:
4 едно тело и един Дух, както се и призовахте с една надежда на званието ваше:
5 един Господ, една вера, едно кръщение;
6 един Бог и Отец на всите който е над всички, чрез всички, и във всички нас.
7 А всекиму от нас се даде благодат по мерката на Христовото даруване.
8 За това казва: „Като възлезе на високо плени плен, и даде давания на человеците.“
9 А това „възлезе“ що е друго освен че е и слезъл по-напред в най-долните страни на земята?
10 Този който е слезъл той и който и възлезе по-горе от всичките небеса да изпълни всичко.
11 И той даде едни да са апостоли, други пророци, други пак благовестители, а други пастири и учители,
12 за усъвършенствувание на светиите в делото на служенето, в назиданието на телото Христово;
13 докле достигнем всинца в единството на верата, и на познанието на Сина Божия в свършен мъж, в мерата на възрастта на Христовата пълнота;
14 да не сме вече младенци, блъскаеми и завличаеми от всеки ветър на учението с человеческото лъстене, с пронирството, по ухищрението на измамата;
15 но с истинство в любовта да порастем по всичко в него който е главата, Христос,
16 от когото всичкото тело съчленявано и свързвано чрез всеко сключване на спомагателните членове, според съразмерното действие на всека част, прави телото да расте за своето си в любовта назидание.
17 Прочее, това казвам и свидетелствувам в Господа, да не ходите вече както ходят и другите езичници в суетата на ума си,
18 помрачени в разума и отчуждени от живота Божий за невежеството което е в тех, и заради окаменението на сърдцето им;
19 които, като в нечувствие са се предали на похотливост да вършат ненаситно всека нечистота.
20 Но вие не сте така познали Христа;
21 понеже сте го чули, и сте научени от него, както е истината в Исуса,
22 да се съблечете от ветхия человек, според по-предишното си поведение, който тлее в прелъстителните похоти;
23 и да се подновявате в духа на вашия ум,
24 и да се облечете с новия человек, създадения по образа на Бога в правда и в светост на истината.
25 За това, отхвърлете лъжата, и всеки с ближнаго си говорете истина; защото сме удове един на друг.
26 „Гневете се и не съгрешавайте,“ слънцето да не зайде в разгневането ви,
27 нито давайте место на дявола.
28 Който е крал да не краде вече, а пай-паче да се труди да работи доброто с ръцете си, за да има да раздава и на тогози който има нужда.
29 Никое гнило слово да не излезва из устата ви, но онова което е добро за потребното назидание, за да принесе благодат на тези които слушат;
30 и не оскърбявайте Светия Дух Божий, с когото сте запечатани за деня на изкупуването.
31 Всеко огорчение, и ярост, и гнев, и вик, и хула, да се дигне от вас наедно с всека злоба;
32 а бивайте благи един другиму, милосерди: прощавайте си един на друг, както ви е и Бог простил чрез Христа.
Ангелска среща (мляко с ориз) – Битие 18
Битие 18
2 Като подигна очи и погледна, ето, трима мъже стояха срещу него; и като ги видя, затече се от входа на шатрата да ги посрещне, поклони се до земята, и рече:
3 Господарю мой, ако съм придобил Твоето благоволение, моля Ти се, не отминавай слугата Си.
4 Нека донесат малко вода, та си умийте нозете и си починете под дървото.
5 И аз ще донеса малко хляб, да подкрепите сърцата си, и после ще си заминете; понеже затова дойдохте при слугата си. А те рекоха: Стори, както си казал.
6 Тогава Авраам влезе бързо в шатрата при Сара и рече: Приготви по-скоро три мери чисто брашно, замеси и направи пити.
7 А Авраам се затече при чердата, взе едно младо, добро теле и го даде на слугата, който побърза да го сготви.
8 После взе масло, мляко и сготвеното теле, та сложи пред тях; и той стоеше при тях под дървото, докато те ядяха.
9 Тогава му рекоха: Где е жена ти Сара? А той рече: Ето, в шатрата е.
10 И рече Господ: До година по това време Аз непременно ще се върна при тебе и, ето, жена ти Сара ще има син. А Сара слушаше от входа на шатрата, която беше зад него.
11 А Авраам и Сара бяха стари, в напреднала възраст; на Сара беше престанало обикновеното на жените.
12 И тъй Сара се засмя в себе си, като думаше: Като съм остаряла ще има ли за мене удоволствие, като и господаря ми е стар?
13 А Господ рече на Авраама: Защо се засмя Сара и каза: Като съм остаряла, дали наистина ще родя?
14 Има ли нещо невъзможно за Господа? На определеното време ще се върна при тебе, до година по това време и Сара ще има син.
15 Тогава Сара, понеже се уплаши, се отрече, казвайки: Не съм се смяла. А той каза: Не е тъй; ти се засмя.
16 Като станаха от там, мъжете се обърнаха към Содом; и Авраам отиде с тях, за да ги изпрати.
17 И Господ рече: Да скрия ли от Авраама това, което ще сторя,
18 тъй като Авраам непременно ще стане велик и силен народ и чрез него ще се благословят всичките народи на земята?
19 Защото съм го избрал, за да заповяда на чадата си и на дома си след себе си да пазят Господния път, като вършат правда и правосъдие, за да направи Господ да стане с Авраама онова, което е говорил за него.
20 И рече Господ: Понеже викът на Содома и Гомора е силен и, понеже грехът им е твърде тежък,
21 ще сляза сега и ще видя дали са сторили напълно според вика, който стигна до Мене; и ако не, ще узная.
22 Тогава мъжете, като се обърнаха от там, отидоха към Содом. Но Авраам още стоеше пред Господа.
23 И Авраам се приближи и рече: Ще погубиш ли праведния с нечестивия?
24 Може да има петдесет праведника в града; ще погубиш ли мястото, не ще ли го пощадиш, заради петдесетте праведника, които са в него?
25 Далеч от Тебе да сториш такова нещо, да убиеш праведния с нечестивия, така щото праведният да бъде като нечестивия! Далеч от Тебе това! Съдията на цялата земя няма ли да върши правда?
26 И Господ каза: Ако намеря в Содом петдесет праведника, вътре в града, ще пощадя цялото място, заради тях.
27 А в отговор Авраам рече: Ето сега, аз, който съм прах и пепел, се осмелих да говоря на Господа;
28 може би на петдесетте праведника да не достигат пет; ще погубиш ли целия град, поради липсата на пет души? Той каза: Няма да го погубя ако намеря там четиридесет и пет.
29 А Авраам пак Му говори, казвайки: Може да се намерят там четиридесет. Той каза: Заради четиридесетте няма да сторя това.
30 А Авраам рече: Да се не разгневи Господ и ще кажа: Може да се намерят там тридесет. Той каза: Няма да сторя това, ако намеря там тридесет.
31 А Авраам рече: Ето сега, осмелих се да говоря на Господа; може да се намерят там двадесет. Той каза: Заради двадесетте няма да погубя града.
32 Тогава Авраам рече: Да се не разгневи Господ и аз ще продумам пак, само тоя път. Може да се намерят там десет. И той каза: Заради десетте няма да го погубя.
33 А като престана да говори с Авраама Господ си отиде; а Авраам се върна на мястото си.
Дъгата на завета (бисквита с шоколадови парченца) – Битие 9
Битие 9
2 И страх и трепет от вас ще бъде над всичките животни на земята, и над всичките небесни птици: те, с всичко което пълзи по земята, и с всичките морски риби, в ръцете ви са предадени.
3 Всичко което се движи и живее ще ви бъде за храна: дадох ви всичко, както зелената трева.
4 Месо обаче с живота му, кръвта му, да не ядете.
5 И вашата кръв, кръвта на живота ви, непременно ще придиря: из ръката на всяко животно ще я придиря, и из ръката на человека: из ръката на всеки негов брат ще придиря живота на человека.
6 Който пролее человеческа кръв, неговата кръв от человек ще се пролее; защото по образу Божию направи Бог человека.
7 Но вие плодете се и множете се, разпространявайте се на земята, и умножавайте се на нея.
8 И говори Бог Ною и на синовете му с него и рече:
9 И, ето, аз поставям моя завет с вас, и с вашето семе подир вас,
10 и с всяко одушевлено животно което е с вас, от птиците, от скотовете, и от всичките животни на земята които са с вас, от всяко което е излязло из ковчега, до всяко животно на земята.
11 И поставям с вас моя завет, че няма да се изтреби вече всяка плът от водата на потопа; нито ще бъде вече потоп за да запусти земята.
12 И рече Бог: Това е белегът на завета който аз поставям между мене и вас, и между всяко одушевлено животно което е с вас, във вечни родове:
13 поставям дъгата си в облака; и тя ще бъде белег на завета между мене и земята.
14 И когато нанеса облак на земята, ще се яви дъгата в облака.
15 И ще помена завета си който е между мене и вас, и между всяко одушевлено животно от всяка плът; и водата няма да стане вече в потоп за да изтреби всяка плът.
16 И дъгата ще бъде в облака; и ще я гледам, за да помня всегдашния завет между Бога и всяко одушевлено животно от всяка плът която е на земята.
17 И рече Бог Ною: Това е белегът на завета който поставих между мене и всяка плът която е на земята.
18 И Ноевите синове които излязоха из ковчега бяха Сим и Хам и Яфет; а Хам беше отец на Ханаана.
19 Тези тримата бяха синове Ноеви; и от тях се разсеяха человеци по всичката земя.
20 И начна Ное да работи земята, и насади лозе.
21 И пи от виното, и опи се, и разголи се в шатъра си.
22 И Хам, отец Ханаанов, видя голотата на баща си, и каза това на двамата си братя вън.
23 А Сим и Яфет взеха една дреха и я туриха на двете си рамена; и отиваха заднишком та покриваха голотата на баща си; и лицата им гледаха назад, и голотата на баща си не видяха.
24 А като се изтрезви Ное от виното си, научи се за онова което му бе направил по-младият му син.
25 И рече: Проклет Ханаан: раб на раби ще бъде на братята си.
26 И рече: Благословен Господ Бог Симов; и Ханаан да му бъде раб.
27 Бог да разпространи Яфета, и да се насели в шатрите Симови; а Ханаан да му бъде раб.
28 И живя Ное след потопа триста и петдесет години.
29 И станаха всичките дни Ноеви деветстотин и петдесет години; и умря.
Египетска мистерия (варено жито) – Битие 41
Битие 41
2 И, ето, седем крави, хубави и тлъсти, излизаха из реката и пасяха в тръстиката.
3 А, ето, след тях излизаха из реката други седем крави, грозни и мършави, и стояха при първите крави на речния бряг.
4 И грозните, мършави крави изядоха седемте хубави и тлъсти крави. Тогава Фараон се пробуди.
5 А като заспа сънува втори път; и, ето, седем класа пълни и добри израснаха из едно стъбло.
6 А, ето, след тях израснаха други седем класа тънки и прегорели от източния вятър.
7 И тънките класове погълнаха седемте дебели и пълни класове. А като се събуди Фараон, ето, беше сън.
8 На сутринта духът му беше смутен; той, прочее, изпрати да му повикат всичките влъхви и всичките мъдреци в Египет, и Фараон им разказа сънищата си; но нямаше кой да ги изтълкува на Фараона.
9 Тогава началникът на виночерпците говори на Фараона, казвайки: Днес се сещам, че съм виновен.
10 Фараон беше се разгневил на слугите си и ме хвърли, мене и началника на хлебарите, в тъмница, в дома на началника на телохранителите.
11 И сънувахме, аз и той, в същата нощ; сънувахме, всеки според както щеше да се тълкува съновидението му.
12 А заедно с нас беше там един млад евреин, слуга на началника на телохранителите; и като му разказахме, той ни разтълкува сънищата; на всеки от нас, според съновидението му, даде значението.
13 И според както ни изтълкува, така и стана; мене той възстанови на службата ми, а него обеси.
14 Тогава Фараон направи да повикат Иосифа, и бързо го изведоха из тъмницата; и той се обръсна, преоблече се и дойде при Фараона.
15 И Фараон каза на Иосифа: Сънувах, но няма кой да изтълкува съня; но аз чух да казват за тебе, че като чуеш съновидение, умееш да го тълкуваш.
16 А Иосиф в отговор каза на Фараона: Не аз, Бог ще даде на Фараона отговор с мир.
17 Тогава Фараон каза на Иосифа: В съня си, ето, стоях край брега на Нил.
18 И, ето, седем крави тлъсти и хубави излязоха из реката и пасяха в тръстиката.
19 И, ето, след тях излязоха други седем крави, слаби, много грозни и мършави, каквито по грозота никога не съм видял в цялата Египетска земя.
20 И мършавите, грозни крави изядоха първите седем тлъсти крави;
21 но пак, като ги изядоха не се познаваше, че са ги изяли; но изгледът им беше тъй грозен, както и в началото. Тогава се пробудих.
22 После видях в съня си; и, ето, седем класа пълни и добри израстнаха из едно стъбло.
23 И, ето, след тях израснаха други седем класа, сухи, тънки и прегорели от източния вятър;
24 тънките класове погълнаха седемте добри класове. И казах съновидението на влъхвите; но нямаше кой да ми го изтълкува.
25 Тогава Иосиф каза на Фараона: Фараоновият сън е един; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
26 Седемте добри крави са седем години; и седемте добри класове са седем години, сънят е един.
27 А седемте мършави и грозни крави, които излязоха след тях, са седем години, както и седемте празни класове, прегорели от източния вятър; те ще бъдат седем години на глад.
28 Това е, което казах на Фараона; Бог е явил на Фараона това, което скоро ще направи.
29 Ето идат седем години на голямо плодородие по цялата Египетска земя.
30 А след тях ще дойдат седем години на глад; всичкото плодородие ще се забрави в Египетската земя, защото гладът ще опустоши земята.
31 Няма да се познае плодородието на земята, поради оня глад, който ще последва; защото ще бъде твърде тежък.
32 А това, дето съновидението се повтори на Фараона два пъти, означава, че това е решено от Бога и, че Бог скоро ще го извърши.
33 Прочее, нека потърси Фараон умен и мъдър човек и нека го постави над Египетската земя.
34 Нека стори Фараон това и нека постави надзииратели над земята; и в седемте плодородни години нека събере петата част от произведенията на Египетската земя.
35 Нека съберат всичката храна на тия добри години, които идат; и събраното жито нека бъде под Фараоновата власт, за храна в градовете, и нека го пазят.
36 И храната ще се запази за седемте гладни години, които ще настанат в Египетската земя, за да не се опустоши земята от глада.
37 Това нещо беше угодно на Фараона и на всичките му слуги.
38 И Фараон каза на слугите си: Можем ли да намерим човек, като тоя, в когото има Божия Дух?
39 Тогава Фараон каза на Иосифа: Понеже Бог ти откри всичко това, няма никой толкова умен и мъдър, колкото си ти.
40 Ти ще бъдеш над дома ми, и всичките ми люде ще слушат твоите думи; само с престола аз ще бъда по-горен от тебе.
41 Фараон още каза на Иосифа: Виж, поставям те над цялата Египетска земя.
42 Тогава Фараон извади пръстена си от ръката си и го тури на Иосифовата ръка, облече го в дрехи от висон и окачи му златно огърлие на шията.
43 После нареди да го возят на втората колесница, и викаха пред него: Коленичете! И така го постави над цялата Египетска земя.
44 При това, Фараон каза на Иосифа: Аз съм владетел, но без тебе никой няма да дигне ръка или нога по цялата Египетска земя.
45 И Фараон наименува Иосифа Цафнат-панеах и даде му за жена Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер. След това, Иосиф излезе по обиколка из Египетската земя.
46 Иосиф беше на тридесет години, когато стоя пред Египетския цар Фараон; и, като се отдалечи от лицето на Фараона, Иосиф обиколи цялата Египетска земя.
47 И през седемте години на плодородие земята роди преизобилно.
48 И Иосиф събра всичката храна от тия седем години, които бяха настанали в Египетската земя, и тури храната в градовете; във всеки град прибра храната от околните му ниви.
49 Иосиф събра жито твърде много, колкото морския пясък, така щото престана да го мери; защото беше без мяра.
50 А преди да настъпят годините на глада, на Иосифа се родиха два сина, които му роди Асенета, дъщеря на Илиополския жрец Потифер.
51 И Иосиф наименува първородния Манасия, защото си думаше: Бог ме направи да забравя всичките си мъки и целия си бащин дом.
52 А втория наименува Ефрем, защото си думаше: Бог ме направи плодовит в земята на страданието ми.
53 А като се изминаха седемте години на плодородие, които бяха настанали в Египетската земя
54 настъпиха седемте години на глад, според както Иосиф бе казал; и настана глад по всичките земи, а по цялата Египетска земя имаше хляб.
55 Защото, когато огладня цялата Египетска земя, и людете извикаха към Фараона за хляб, Фараон рече на всичките египтяни: Идете при Иосифа, и каквото ви каже, сторете.
56 (А гладът беше по цялото лице на земята). Иосиф, прочее, отвори всичките житници и продаваше на египтяните, защото гладът се усилваше по Египетската земя.
57 И от всички страни дохождаха в Египет при Иосифа да купят жито, понеже гладът се усилваше по цялата земя.
Едидия (бананов сладкиш) – 2 Царе 12
2 Царе 12
2 Богатият имаше овци и говеда твърде много.
3 А сиромахът нямаше друго освен едно малко агне женско което бе купил, и хранеше го; и порасна то с него и с чадата му наедно, от хляба му ядеше, и от чашата му пиеше, и на лоното му лежеше, и то му беше като дъщеря.
4 И дойде един пътник при богатия; и посвидя му се да вземе от овците си и от говедата си да приготви на пътника който бе дошел при него, но взе на сиромаха агнето та го приготви за человека който бе дошел при него.
5 И разпали се много гневът на Давида против тогоз человека; и рече Натану: Жив е Господ, достоен е за смърт този человек който е сторил това;
6 и ще плати агнето четверократно понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.
7 И рече Натан Давиду: Ти си този человек. Така говори Господ Бог Израилев: Аз те помазах цар над Израиля; и аз те избавих от Сауловата ръка,
8 и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в лоното ти, и дадох ти Израилевия и Юдиния дом; и ако беше малко това, приложил бих ти това и това.
9 Защо презря ти словото Гсоподне та стори злото пред очите му? Ти порази с меч Урия Хетееца, и взе си за жена жена му, а него умъртви ти с меча на Амоновите синове.
10 Сега прочее няма да се оттегли никога меч от дома ти понеже ме презря ти та взе жената на Урия Хетееца за да ти е жена.
11 Така говори Господ: Ето, ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти та ще ги дам на ближния ти; и ще лежи с жените ти пред това слънце.
12 Защото ти направи тайно; но аз ще направя това нещо пред всичкия Израил и пред слънцето.
13 И рече Давид Натану: Съгреших Господу. А Натан рече Давиду: И Господ отне съгрешението ти: няма да умреш.
14 Но понеже с това нещо ти даде голяма причина на враговете Господни да хулят, за това детето което ти се роди непременно ще умре.
15 И отиде си Натан в дома си. А Господ порази детето което роди Уриевата жена Давиду; и разболя се.
16 И моли се Давид Богу за детето, и пости Давид, и влезе та пренощува легнал на земята.
17 И станаха старейшините на дома му та дойдоха при него за да го дигнат от земята; но не рачи, нито яде хляб с тях.
18 И в седмият ден умря детето. И уплашиха се Давидовите раби да му обадят че е умряло детето, защото думаха: Ето доде бе живо още детето говорехме му, и не послушваше гласа ни; а как да му кажем че е умряло детето, та да си направи зло?
19 Но като видя Давид че рабите му шепнеха помежду си, разумя Давид че е умряло детето; за това рече Давид на рабите си: Умря ли детето? И те рекоха: Умря.
20 Тогаз стана Давид от земята, и оми се, и помаза се, и промени дрехите си, и влезе в дома Господен та се поклони. После влезе в дома си и поиска да яде; и туриха пред него хляб да яде.
21 И рекоха му рабите му: Що е това което стори ти? Ти пости и плака за детето когато беше живо; а като умря детето ти стана и яде хляб.
22 И рече: До когато още детето беше живо постих и плаках, защото рекох: Кой знае? може да ме помилва Бог, и да остане детето живо.
23 Но сега умря; защо да постя? Мога ли да го повърна пак? Аз ще ида при него, а то не ще да се върне при мене.
24 И утеши Давид жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и роди син и нарече името му Соломон; и Господ го възлюби.
25 И проводи чрез ръката на Натана пророка та нарече името му Иедидия заради Господа.
26 А Иоав ратува против Рава на Амоновите синове, и облада царския град.
27 И прати Иоав вестители Давиду и рече: Ратувах против Рава, и превзел съм даже града на водите.
28 Сега прочее събери остатъка на людете та разположи стана си против града, и обладай го, за да не обладая аз града, и се нарече името ми над него.
29 И събра Давид всичките люде та отиде в Рава, и се би против него, и облада го.
30 И взе венеца на царя им от главата му, на който тежината беше един златен талант с многоценни камене; и положи се на Давидовата глава. И изнесе из града користи твърде много.
31 И людете които бяха в него изведе та ги тури под триони и под железни дикани и под железни секири, и преведе ги през пещта на кирпичите; и така направи в всичките градове на Амоновите синове. Тогаз се върна Давид и всичките люде в Ерусалим.
Екзодус (баклава) – Изход 14
Изход 14
2 Заповядай на израилтяните да завият и да се разположат на стан пред Пиаирот, между Мигодол и морето; срещу Веелсефон ще се разположите на стан близо до морето.
3 Защото Фараон ще рече за израилтяните: Те са се впримчили в земята; пустинята ги е затворила.
4 И Аз ще закоравя сърцето на Фараона, и той ще ги погне отдире; но Аз ще се прославя над Фараона и над цялата му войска, и египтяните ще познаят, че Аз съм Господ. И израилтяните сториха така.
5 А когато се извести на египетския цар, че побягнаха людете, сърцето на Фараона и на слугите му се обърна против людете, и рекоха: Какво е това що сторихме, гдето пуснахме Израиля да не ни работи вече?
6 Затова, Фараон впрегна колесницата си и събра людете си при себе си;
7 взе и шестстотин отборни колесници, дори всичките египетски колесници, с началници над всичките.
8 И Господ закорави сърцето на египетския цар Фараон, така че той погна отдире израилтяните. (защото израилтяните бяха излезли с издигната ръка),
9 и египтяните се спуснаха подир тях, – всичките коне и колесници на Фараона, конниците му и войската му, – и настигнаха ги разположени на стан близо до морето, пред Пиаирот, срещу Веелсефон.
10 А когато се приближи Фараон, израилтяните подигнаха очи, и, ето, египтяните идеха подир тях; и израилтяните, твърде много уплашени, извикаха към Господа.
11 И рекоха на Моисея: Понеже нямаше гробища в Египет, затова ли ни изведе да умрем в пустинята? Защо постъпи така, та ни изведе от Египет?
12 Не е ли това, каквото ти казвахме в Египет, като рекохме: Остави ни; нека работим на египтяните? Защото по-добре би било за нас да работим на египтяните, отколкото да измрем в пустинята.
13 А Моисей каза на людете: Не бойте се; стойте и гледайте избавлението, което Господ ще извърши за вас днес; защото колкото за египтяните, които видяхте днес, няма да ги видите вече до века.
14 Господ ще воюва за вас, а вие ще останете мирни.
15 Тогава рече Господ на Моисея: Защо викаш към Мене? Кажи на израилтяните да вървят напред.
16 А ти дигни жезъла си и простри ръката си над морето та го раздели, и израилтяните ще преминат през морето по сухо.
17 И Аз, ето, ще закоравя сърцето на египтяните, та ще влязат подир тях; и ще се прославя над Фараона, над цялата му войска, над колесниците му и над конниците му.
18 И когато се прославя над Фараона, над колесниците му и над конниците му, египтяните ще познаят, че Аз съм Господ.
19 Тогава ангелът Божий, който вървеше пред Израилевото множество, се дигна та дойде отдире им; дигна се облачният стълб отпреде им та застана отдире им,
20 и дойде между Египетското множество и Израилевото; на едните беше тъмен облак, а на другите светеше през нощта, така щото едните не се приближиха до другите през цялата нощ.
21 Моисей, прочее, простря ръката си над морето; и Господ направи да се оттегля морето цялата оная нощ от силен източен вятър та се пресуши морето и водите се раздвоиха.
22 Така израилтяните влязоха всред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
23 А египтяните, всичките коне на Фараона, колесниците му и конниците му, – като ги погнаха влязоха подир тях всред морето.
24 Но в утринната стража Господ погледна от огнения и облачния стълб на египетската войска и смути войската на египтяните;
25 Той извади колелата от колесниците им та те се теглеха мъчно, така щото египтяните рекоха: Да бягаме от Израиля, защото Иеова воюва за тях против египтяните.
26 Тогава Господ рече на Моисея: Простри ръката си над морето, за да се върнат водите върху египтяните, върху колесниците им и върху конниците им.
27 И тъй, Моисей простря ръката си над морето; и около зори морето се върна на мястото си; а като бягаха египтяните пред него, Господ изтърси египтяните всред морето.
28 Защото водите се върнаха и покриха колесниците, конниците и цялата Фараонова войска, която беше влязла подир тях в морето; не остана ни един от тях.
29 А израилтяните минаха презсред морето по сухо; и водите бяха за тях преграда от дясната и от лявата им страна.
30 Така в оня ден Господ избави Израиля от ръката на египтяните; и Израил видя египтяните мъртви по морския бряг.
31 Израил видя онова велико дело, което Господ извърши над египтяните; и людете се убояха от Господа, и повярваха в Господа и слугата Му Моисея.
Епипипто (бисквитена торта) – Деяния 10
Деяния 10
2 Той беше благочестив и се боеше от Бога с целия си дом, раздаваше много милостини на людете, и непрестанно се молеше на Бога.
3 Около деветия час през деня той видя ясно във видение един ангел от Бога, който влезе при него и му рече: Корнилие!
4 А Той, като се взря в него, уплашен рече: Що е, Господи? И ангелът му каза: Твоите молитви и твоите милостини възлязоха пред Бога за спомен.
5 И сега изпрати човеци в Иопия да повикат едного Симона, чието презиме е Петър.
6 Той гостува у някой си кожар Симон, чиято къща е край морето, [той ще ти каже що трябва да правиш].
7 И като си отиде ангелът, който му говореше, той повика двама от слугите си и един благочестив войник от тия, които редовно му служеха;
8 и като им разказа всичко, прати ги в Иопия.
9 А на следния ден, когато те пътуваха и наближаваха до града, около шестия час Петър се качи на къщния покрив да се помоли.
10 И като огладня, поиска да яде; но докато приготвяха, той дойде в изстъпление,
11 и видя небето отворено и някакъв съд, като голяма плащаница, да слиза, спускана чрез четирите ъгъла към земята.
12 В него имаше всякакви земни четвероноги и животни и небесни птици.
13 И дойде глас към него: Стани, Петре, заколи и яж.
14 А Петър рече: Никак, Господи, защото никога не съм ял нищо мръсно и нечисто.
15 И пак дойде към него втори път глас: Което Бог е очистил, ти за мръсно го не считай.
16 И това стана три пъти, след, което съдът се вдигна веднага на небето.
17 А докато Петър беше в недоумение, какво значеше видението, което беше видял, ето, изпратените от Корнилия човеци, като бяха разпитали за Симоновата къща, застанаха пред портата.
18 и повикаха та попитаха: Тука ли гостува Симон, чието презиме е Петър?
19 И докато Петър още размисляше за видението, Духът му рече: Ето, трима човека те търсят.
20 Стани, слез, та иди с тях; и никак не се съмнявай, защото Аз съм ги изпратил.
21 И тъй, Петър слезе при човеците и рече: Ето аз съм оня, когото търсите. По коя причина дойдохте?
22 А те рекоха: Стотникът Корнилий, човек праведен и който се бои от Бога, и с добро име между целия юдейски народ, биде уведомен от Бога чрез един свет ангел да те повика у дома си и да чуе думи от тебе.
23 Тогава той ги покани вътре да ги нагости. И на сутринта той стана та излезе с тях; а някои от братята от Иопия го придружиха.
24 И на другия ден влязоха в Кесария; а Корнилий ги чакаше, като беше свикал роднините си и близките си приятели.
25 И когато влизаше Петър, Корнилий го посрещна, падна пред нозете му и се поклони.
26 А Петър го дигна, казвайки: Стани; и сам аз съм човек.
27 И разговаряйки се с него, той влезе и намери мнозина събрани.
28 И рече им: Вие знаете колко незаконно е за юдеин да има сношение или да дружи с иноплеменник; Бог, обаче, ми показа, че не бива да наричам никого мръсен или нечист.
29 Затова, щом ме повикахте, дойдох без да възразявам; и тъй, питам ви по коя причина сте ме повикали?
30 И Корнилий рече: Преди четири дни, в тоя час прекарвах деветия час в молитва у дома; и ето, пред мене застана човек със светло облекло, който каза:
31 Корнилие, твоята молитва е послушана, и твоите милостини се помнят пред Бога.
32 Прати, прочее, в Иопия да повикат Симона, чието презиме е Петър; той гостува в дома на един кожар Симон, край морето, [той като дойде, ще ти говори].
33 Начаса, прочее, пратих до тебе, и ти си сторил добре да дойдеш. И тъй, ние всички присъствуваме тука пред Бога за да чуем все що ти е заповядано от Господа.
34 А Петър отвори уста и рече: Наистина виждам, че Бог не гледа на лице;
35 но във всеки народ оня, който Му се бои и върши правото, угоден Му е.
36 Словото, което Той прати на израилтяните та им благовестяваше мир чрез Исуса Христа, (Който е Господар на всички),
37 това слово вие знаете, което след кръщението, проповядвано от Иоана, се разпространи по цяла Юдея, начиная от Галилея,
38 именно, Исус от Назарет, – как Бог Го помаза със Светия Дух и със сила; Който обикаляше да прави благодеяния и да изцелява всички угнетявани от дявола; защото Бог беше с Него.
39 И ние сме свидетели на всичко що извърши Той и в Юдейската земя и в Ерусалим; Когото и убиха, като Го повесиха на дърво.
40 Него Бог възкреси на третия ден, и даде му да се яви,
41 не на всичките люде, а на нас предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него след като възкръсна от мъртвите.
42 И заръча ни да проповядваме на людете и да свидетелствуваме, че Той е определеният от Бога Съдия на живите и мъртвите.
43 За Него свидетелствуват всичките пророци, че всеки, който повярва в Него, ще получи чрез Неговото име прощение на греховете си.
44 Докато Петър още говореше тия думи, Светият Дух слезе на всички, които слушаха словото.
45 И обрязаните вярващи дошли с Петра, се смаяха загдето дарът на Светия Дух, се изля и на езичниците,
46 защото ги чуваха да говорят чужди езици и да величаят Бога. Тогава Петър проговори:
47 Може ли някой да забрани водата, да се не кръстят тия, които приеха Светия Дух, както и ние?
48 И заповяда да бъдат кръстени в името на Исуса Христа. Тогава му се примолиха да преседи няколко дни у тях.
Крем Кармел (крем карамел) – 3 Царе 18
3 Царе 18
2 И отиде Илия да се яви Ахааву. А гладът бе тежък в Самария.
3 И повика Ахаав Авдия домостроителя. (А Авдия се боеше много от Господа;
4 защото когато Иезавел изтреби пророците Господни, Авдия взе сто пророци та ги скри, петдесет в една пещера и петдесет в друга, и хранеше ги с хляб и вода.)
5 И рече Ахаав на Авдия: Обиколи земята и иди към всичките водни източници и към всичките потоци; негли намерим трева за да упазим живота на конете и на мъските, и да се не лишим от скотовете.
6 И тъй, разделиха земята помежду си за да я обиколят: Ахаав отиде по един път особен, и Авдия отиде по друг път особен.
7 И като беше Авдия на пътя, ето, Илия го срещна; и той го позна и падна на лице и рече: Ти ли си, господине мой Илие?
8 И той му рече: Аз. Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
9 А той рече: Що съм съгрешил, та искаш да предадеш раба си в ръката на Ахаава за да ме убие?
10 Жив Господ Бог твой, няма народ или царство дето да не е проваждал господарят ми да те търси; и когато казваха: Няма го, той заклеваше царството и народа че не са те намерили.
11 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия.
12 И като се отделя аз от тебе, Дух Господен ще те отведе дето не зная; и когато отида та известя това Ахааву, и не те намери, ще ме убие. Но рабът ти се бои от Господа от младостта си.
13 Не извести ли се на господаря ми що сторих аз когато Иезавел убиваше Господните пророци, как скрих сто мъже от Господните пророци, петдесет в една пещера и петдесет в друга пещера, и храних ги с хляб и вода?
14 А сега ти казваш: Иди, кажи на господаря си: Ето Илия; но той ще ме убие.
15 И рече Илия: Жив Господ на Силите пред когото предстоя че днес ще се явя нему.
16 И тъй, отиде Авдия да посрещне Ахаава и извести му. И Ахаав отиде да посрещне Илия.
17 И като видя Ахаав Илия, рече му Ахаав: Ти ли си който смущаваш Израиля?
18 А той рече: Не смущавам аз Израиля, но ти и твоят бащин дом; защото вие оставихте заповедите Господни, и отиде ти след Ваалимите.
19 Сега прочее проводи и събери при мене всичкия Израил на гората Кармил, и пророците Ваалови четиристотин и петдесет, и четирите стотин пророци на Ашера които ядат на Иезавелината трапеза.
20 И проводи Ахаав до всичките Израилеви синове та събра пророците на гората Кармил.
21 И дойде Илия при всичките люде та рече: До кога ще хромите между две мъдрувания? Иеова ако е Бог, следвайте го; ако ли е Ваал, следвайте него. А людете не му отговориха ни реч.
22 Тогаз рече Илия на людете: Аз сам останах пророк Господен; а Вааловите пророци са четиристотин и петдесет мъже.
23 Нека ни дадат два юнца; и нека изберат единия юнец за тях си, и нека го раздробят, и нека го турят на дървата, и огън да не турят; и аз ще приготвя другия юнец, и ще го туря на дървата, и огън няма да туря.
24 И призовете името на бога си, и аз ще призова името на Господа; и онзи Бог, който отговори чрез огън, той нека е Бог. И отговориха всичките люде та рекоха: Добро е това слово.
25 И рече Илия на Вааловите пророци: Изберете си единия юнец та го пригответе вие първо, защото сте много; и призовете името на бога си, огън обаче да не турите.
26 И взеха юнеца който им се даде та го приготвиха, и призоваваха името на Ваала от утринта дори до пладне, и викаха: Послушай нас, Ваале! Но нямаше глас, и нямаше слушане; и скачаха около олтаря който бяха съзидали.
27 А около пладне Илия им се присмиваше и казваше: Викайте с голям глас, защото бог е: или се разговаря, или има нещо работа, или е на път, или може би спи и ще се събуди.
28 И викаха с голям глас, и режеха се според обичая си с ножове и с копия доде се изля кръв на тях.
29 И като премина пладне и те пророчествуваха дори до часа на приношението, не бе глас, и не бе слушане, и не бе внимание.
30 Тогаз рече Илия на всичките люде: Приближете се при мене. И всичките люде се приближиха при него. И поправи олтаря Господен който беше съборен.
31 И взе Илия дванадесет камене, според числото на племената на синовете на Якова към когото биде слово Господне и рече: Израил ще бъде името ти,
32 и съзида с каменете олтаря в името Господне; и направи бразда около олтаря която вмещаваше две сати семе.
33 И нареди дървата, и насече юнеца на късове та го тури на дървата.
34 И рече: Напълнете с вода четири водоноси та излейте на всесъжението и на дървата. И рече: Повторете; и повториха. И рече: Потретете; и потретиха.
35 И обикаляше водата около олтаря; още и браздата се напълни с вода.
36 И в часа на приношението приближи се Илия пророкът и рече: Господи, Боже Авраамов, и Исааков, и Израилев, нека бъде известно днес че ти си Бог на Израиля, и аз раб твой, и че според твоето слово направих всички тези дела:
37 послушай ме, Господи, послушай ме, за да познаят тези люде че ти, Господи, си Бог, и ти си обърнал сърдцата им назад.
38 Тогаз падна огън от Господа та пояде всесъжението, и дървата, и каменете, и пръстта, и облиза водата която бе в браздата.
39 И когато видяха това всичките люде, паднаха на лице и рекоха: Иеова, той е Бог: Иеова, той е Бог.
40 И рече им Илия: Хванете Вааловите пророци: никой от тях да не избегне. И хванаха ги; и низведе ги Илия при потока Кисон и изкла ги там.
41 И рече Илия на Ахаава: Възлез, яж и пий, защото иде глас на много дъжд.
42 И възлезе Ахаав да яде и да пие; а Илия възлезе на върх Кармил, и наведе се на земята та тури лицето си между коленете си,
43 и рече на слугата си: Възлез сега, погледни към морето. И възлезе та погледна, и рече: Няма нищо. А той рече: Иди пак, до седем пъти.
44 И седмия път рече: Ето, малък облак, колкото человеческа длан, възлязва от морето. И рече: Възлез, кажи Ахааву: Впрегни колесницата си та слез, за да те не хване дъждът.
45 И между това небето се помрачи от облаци и вятър, и стана голям дъжд. И качи се Ахаав на колесницата си та отиде в Иезраел.
46 И ръката Господня биде върху Илия; и стегна чреслата си та тичаше пред Ахаава дори до входа на Иезраел.
Любовна еуфория (сладкиш с кокосови стърготини) – Песен на песните 2
Песен на песните 2
2 Както е кремът между тръните; Така е любезната ми между дъщерите.
3 Както ябълката между дърветата на сада, Така е възлюбеният ми между синовете; Пожелах сянката му и седнах под нея, И плодът му бе сладък в устата ми.
4 Доведе ме в дома на пированието, И знамето му над мене бе любов.
5 Подкрепете ме с млинчета, разхладете ме с ябълки Защото съм ранена от любов.
6 Левицата му е под главата ми, И десницата му ме прегръща.
7 Заклевам ви, ерусалимски дъщери В сърните и в полските елени. Да не възбудите и да не събудите любовта ми преди да пожелае.
8 Гласът на възлюбления ми! ето, иде той, Скача по горите, играе по хълмовете.
9 Възлюбеният ми прилича на сърна или на млад елен; Ето стои, зад стената ни, Гледа в прозорците, Надзърта през решетките.
10 Проговаря възлюбленият ми и казва ми: Стани, любезна моя, прекрасна моя, и дойди;
11 Защото, ето, зимата се измина, И дъждът престана и отиде си;
12 Цветята се явяват по земята, Времето на птичето пеене пристигна, И гласът на гургулицата се чува в нашата земя;
13 По смоковницата зреят първите й смокини, И лозята цъфтят и издават благоухание. Стани, любезна моя; прекрасна моя, та дойди.
14 О гълъбице моя, в пукнатините на скалата, В скришните места на стръмнините, Нека видя лицето ти, нека чуя гласа ти; Защото гласът ти е сладък, и лицето ти прекрасно.
15 Хванете ни лисиците, Малките лисици, които погубват лозята; Защото лозята ни цъфтят.
16 Възлюбленият ми е мой, и аз негова; Пасе стадото си между кремовете.
17 Догде повее дневният хладен ветрец и побягнат сенките, Върни се, вълюблени ми, и бъди като сърне Или млад елен по назъбените планини.
Райска ябълка (печена ябълка със стафиди) – Битие 1
Битие 1
2 А земята беше пуста и неустроена; и тъмнина покриваше бездната; и Божият Дух се носеше над водата.
3 И Бог каза: Да бъде светлина. И стана светлина.
4 И Бог видя, че светлината беше добро; и Бог раздели светлината от тъмнината.
5 И Бог нарече светлината Ден, а тъмнината нарече Нощ. И стана вечер, и стана утро, ден първи.
6 И Бог каза: Да бъде простор посред водите, който да раздели вода от вода.
7 И Бог направи простора; и раздели водата, която беше под простора, от водата, която беше над простора; и стана така.
8 И Бог нарече простора Небе. И стана вечер, и стана утро, ден втори.
9 И Бог каза: Да се събере на едно място водата, която е под небето, та да се яви сушата; и стана така.
10 И Бог нарече сушата Земя, а събраната вода нарече Морета; и Бог видя, че беше добро.
11 И Бог каза: Да произрасти земята крехка трева, трева семеносна и плодоносно дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе да е в него на земята; и стана така.
12 Земята произрасти крехка трева, трева която да дава семе, според вида си, и дърво, което да ражда плод, според вида си, чието семе е в него; и Бог видя, че беше добро.
13 И стана вечер, и стана утро, ден трети.
14 И Бог каза: Да има светила на небесния простор, за да разделят деня от нощта; нека служат за знаци и за показване времената, дните и годините;
15 и да бъдат за светила на небесния простор, за да осветляват земята; и стана така.
16 Бог създаде двете големи светила: по-голямото светило, за да владее деня, а по-малкото светило, за да владее нощта; създаде и звездите.
17 И Бог ги постави на небесния простор, за да осветляват земята,
18 да владеят деня и нощта, и да разделят светлината от тъмнината; и Бог видя, че беше добро.
19 И стана вечер, и стана утро, ден четвърти.
20 И Бог каза: Да произведе водата изобилно множества одушевени влечуги, и птици да хвърчат над земята по небесния простор.
21 И Бог създаде големите морски чудовища и всяко одушевено същество, което се движи, които водата произведе изобилно, според видовете им, и всяка крилата птица според вида й; и Бог видя, че беше добро.
22 И благослови ги Бог, казвайки: Плодете се, размножавайте се и напълнете водите в моретата; нека се размножават и птиците по земята.
23 И стана вечер, и стана утро, ден пети.
24 И Бог каза: Да произведе земята одушевени животни, според видовете им: добитък, влечуги и земни зверове, според видовете им; и стана така.
25 Бог създаде земните зверове според видовете им, добитъка – според видовете му, и всичко което пълзи по земята, според видовете му; и Бог видя, че беше добро.
26 И Бог каза: Да създадем човека по Нашия образ, по Наше подобие; и нека владее над морските риби, над небесните птици, над добитъка, над цялата земя и над всяко животно, което пълзи по земята.
27 И Бог създаде човека по Своя образ; по Божия образ го създаде; мъж и жена ги създаде.
28 И Бог ги благослови. И рече им Бог: Плодете се и се размножавайте, напълнете земята и обладайте я, и владейте над морските риби, над въздушните птици и над всяко живо същество, което се движи по земята.
29 И Бог рече: Вижте, давам ви всяка семеносна трева, която е по лицето на цялата земя и всяко дърво, което има в себе си плод на семеносно дърво; те ще ви бъдат за храна.
30 А на всичките земни зверове, на всичките въздушни птици, и на всичко, което пълзи по земята, в което има живот, давам, всяка зелена трева за храна; и стана така.
31 И Бог видя всичко, което създаде; и, ето, беше твърде добро. И стана вечер, и стана утро, ден шести.
Редемпшън (морковен кейк) – 2 Царе 12
2 Царе 12
2 Богатият имаше овци и говеда твърде много.
3 А сиромахът нямаше друго освен едно малко агне женско което бе купил, и хранеше го; и порасна то с него и с чадата му наедно, от хляба му ядеше, и от чашата му пиеше, и на лоното му лежеше, и то му беше като дъщеря.
4 И дойде един пътник при богатия; и посвидя му се да вземе от овците си и от говедата си да приготви на пътника който бе дошел при него, но взе на сиромаха агнето та го приготви за человека който бе дошел при него.
5 И разпали се много гневът на Давида против тогоз человека; и рече Натану: Жив е Господ, достоен е за смърт този человек който е сторил това;
6 и ще плати агнето четверократно понеже е сторил това дело, и понеже не се е смилил.
7 И рече Натан Давиду: Ти си този человек. Така говори Господ Бог Израилев: Аз те помазах цар над Израиля; и аз те избавих от Сауловата ръка,
8 и дадох ти дома на господаря ти, и жените на господаря ти в лоното ти, и дадох ти Израилевия и Юдиния дом; и ако беше малко това, приложил бих ти това и това.
9 Защо презря ти словото Гсоподне та стори злото пред очите му? Ти порази с меч Урия Хетееца, и взе си за жена жена му, а него умъртви ти с меча на Амоновите синове.
10 Сега прочее няма да се оттегли никога меч от дома ти понеже ме презря ти та взе жената на Урия Хетееца за да ти е жена.
11 Така говори Господ: Ето, ще подигна против тебе злини от дома ти, и ще взема жените ти пред очите ти та ще ги дам на ближния ти; и ще лежи с жените ти пред това слънце.
12 Защото ти направи тайно; но аз ще направя това нещо пред всичкия Израил и пред слънцето.
13 И рече Давид Натану: Съгреших Господу. А Натан рече Давиду: И Господ отне съгрешението ти: няма да умреш.
14 Но понеже с това нещо ти даде голяма причина на враговете Господни да хулят, за това детето което ти се роди непременно ще умре.
15 И отиде си Натан в дома си. А Господ порази детето което роди Уриевата жена Давиду; и разболя се.
16 И моли се Давид Богу за детето, и пости Давид, и влезе та пренощува легнал на земята.
17 И станаха старейшините на дома му та дойдоха при него за да го дигнат от земята; но не рачи, нито яде хляб с тях.
18 И в седмият ден умря детето. И уплашиха се Давидовите раби да му обадят че е умряло детето, защото думаха: Ето доде бе живо още детето говорехме му, и не послушваше гласа ни; а как да му кажем че е умряло детето, та да си направи зло?
19 Но като видя Давид че рабите му шепнеха помежду си, разумя Давид че е умряло детето; за това рече Давид на рабите си: Умря ли детето? И те рекоха: Умря.
20 Тогаз стана Давид от земята, и оми се, и помаза се, и промени дрехите си, и влезе в дома Господен та се поклони. После влезе в дома си и поиска да яде; и туриха пред него хляб да яде.
21 И рекоха му рабите му: Що е това което стори ти? Ти пости и плака за детето когато беше живо; а като умря детето ти стана и яде хляб.
22 И рече: До когато още детето беше живо постих и плаках, защото рекох: Кой знае? може да ме помилва Бог, и да остане детето живо.
23 Но сега умря; защо да постя? Мога ли да го повърна пак? Аз ще ида при него, а то не ще да се върне при мене.
24 И утеши Давид жена си Витсавее, и влезе при нея та лежа с нея; и роди син и нарече името му Соломон; и Господ го възлюби.
25 И проводи чрез ръката на Натана пророка та нарече името му Иедидия заради Господа.
26 А Иоав ратува против Рава на Амоновите синове, и облада царския град.
27 И прати Иоав вестители Давиду и рече: Ратувах против Рава, и превзел съм даже града на водите.
28 Сега прочее събери остатъка на людете та разположи стана си против града, и обладай го, за да не обладая аз града, и се нарече името ми над него.
29 И събра Давид всичките люде та отиде в Рава, и се би против него, и облада го.
30 И взе венеца на царя им от главата му, на който тежината беше един златен талант с многоценни камене; и положи се на Давидовата глава. И изнесе из града користи твърде много.
31 И людете които бяха в него изведе та ги тури под триони и под железни дикани и под железни секири, и преведе ги през пещта на кирпичите; и така направи в всичките градове на Амоновите синове. Тогаз се върна Давид и всичките люде в Ерусалим.
Резърекшън (шоколадово суфле, сладолед) – Матей 28
Матей 28
2 А, ето, стана голям трус; защото ангел от Господа слезе от небето и пристъпи, отвали камъка, и седна на него.
3 Изгледът му беше като блескавица, и облеклото му бяло като сняг.
4 И в страха си от него стражарите трепереха, и станаха като мъртви.
5 А ангелът проговори, като каза на жените: Вие не се бойте, защото зная, че търсите разпнатия Исус.
6 Няма Го тук; защото възкръсна, както и рече: дойдете и вижте мястото, гдето е лежал Господ.
7 Идете скоро да кажете на учениците Му, че е възкръснал от мъртвите; и, ето, Той отива преди вас в Галилея; там ще Го видите; ето казах ви.
8 И те излязоха бързо от гроба със страх и голяма радост, и завтекоха се да известят на учениците Му.
9 И ето Исус ги срещна и рече: Здравейте! А те се приближиха и се хванаха за нозете Му и Му се поклониха.
10 Тогава Исус им рече: Не бойте се; идете кажете на братята Ми да идат в Галилея, и там ще Ме видят.
11 Когато те отидоха, ето, някои от стражата дойдоха в града и известиха на главните свещеници всичко що бе станало.
12 И те, като се събраха със старейшините и се съвещаваха, дадоха на войниците доволно пари, и рекоха:
13 Кажете, че учениците Му дойдоха през нощта и Го откраднаха, когато ние спяхме.
14 И ако слух за това стигне до управителя, ние ще го убедим, а вас ще направим да нямате грижа.
15 Те, прочее, взеха парите, и постъпиха както бяха научени. И това що те казаха се разнесе между юдеите, и продължава даже и до днес.
16 А единадесетте ученика отидоха в Галилея, на бърдото, гдето Исус им определи.
17 И като Го видяха, поклониха Му се; а някои се усъмниха.
18 Тогава Исус се приближи към тях и им говори, казвайки: Даде Ми се всяка власт на небето и на земята.
19 Идете, прочее, научете всичките народи, и кръщавайте ги в името на Отца и Сина и Светия Дух,
20 като ги учите да пазят всичко що съм ви заповядал; и ето, Аз съм с вас през, всичките дни до свършека на века. [Амин].